По време на живота си оперният режисьор Ото Шенк сподели пред австрийската телевизия ORF, че текстът на „Лоенгрин“ ще продължава да звучи архаично, дори ако певецът го изпълни в модерно облекло. „Ако наложите нещо съвременно на старо произведение, това не прави цялото произведение актуално“, обясни той в интервюто си през 2019 г.
Както вече съобщи БТА, Ото Шенк почина на 9 януари, достигайки впечатлявящите 94 години. Българската публика е запозната с неговото творчество предимно чрез 16-те му постановки за Ню Йоркската опера „Метрополитън“, много от които са запазени в видео записи, станали еталон. Един от тях е „Дон Паскуале“ на Доницети с Анна Нетребко – последната работа на Ото Шенк в „Метрополитън“, която отбеляза през 2006 г. края на дългогодишното му сътрудничество с театъра, започнало през 1968 г. с „Тоска“ на Пучини, в която играе Биргит Нилсон в главната роля.
През 2014 и 2015 г. в столицата имахме възможност да си изживеем на живо от Ню Йорк две постановки на талантливия режисьор – „Нюрнбергските майстори певци“ и „Танхойзер“ на Вагнер. Те бяха част от прекратената засега програма Met Live, която позволява на оперни почитатели от почти целия свят да гледат по 10 живи представления всяка година от „Метрополитън“.
Ото Шенк е роден на 12 юни 1930 г. във Виена. Баща му е нотариус, а майка му работи в кафе в Триест. След аншлуса през 1938 г. бракът на баща му с арийка спасява семейството от депортиране, но въпреки това те преминават през трудни времена. Баща му губи работата си заради еврейския си произход, а Ото е изключен от Хитлерюгенд.
„Изведнъж станахме еврейско семейство“, споделя Шенк в мемоарите си от 2020 г. Преследванията срещу евреите само увеличават интереса му към еврейската култура.
„Започнах да се запознавам с забранената „еврейска музика“ на Густав Малер и „Баркарола“ на Офенбах стана мой химн“, пише той. „По-късно открих Хайнрих Хайне, Артур Шницлер и Стефан Цвайг, и визуалните светове на Макс Либерман и Марк Шагал.“
След края на войната Шенк учи два семестъра право във Виенския университет, след което се прехвърля в театрална школа. Завършва през 1951 г. и започва да играе и режисира, бързо спечелвайки си място в престижния Бургтеатър.
През 1956 г. Ото Шенк се жени за актрисата Рене Михаелис. Двамата имат син, който става диригент.
Кариерката на оперния режисьор започва през 1957 г. с постановка на „Вълшебната флейта“ на Моцарт в Залцбург. Пет години по-късно получава широко признание, когато поставя незавършената „Лулу“ на Албан Берг във Виена, дирижирана от Карл Бьом.
През 1964 г. Шенк става директор на Виенската Щатсопера, където до края на 80-те години на 20-ти век реализира средно по една нова постановка годишно.
Сред шестте заглавия, които все още са в репертоара на трупата, са „Розенкройцер“ на Рихард Щраус от 1968 г. и „Фиделио“ на Бетовен от 1970 г., чиито премиери са дирижирани от Ленард Бърнстейн.
Ото Шенк бързо навлиза и на международната сцена, поставяйки в миланската „Ла Скала“, Кралската опера в Лондон, Залцбург и Ню Йорк.
Дебютът му в „Метрополитън“ е през 1968 г. с „Тоска“ от Пучини, а първата му работа на Вагнер там е „Танхойзер“ през 1978 г. По-късно в партньорство с диригента Джеймс Ливайн реализира целия цикъл „Пръстенът на нибелунга“. През това време много оперни театри по света залагат на модерни и абстрактни интерпретации, докато Шенк остава верен на класическия подход.
„В тази епоха на смели модерни интерпретации на „Пръстенът“ трябва да има място за блестящо немодерна интерпретация“, пише „Ню Йорк Таймс“ в рецензията си за „Рейнско злато“ през 1987 г.
През 2012 г. „Метрополитън“ започва да замества „Пръстенът на нибелунга“ с нова версия от режисьора Робер Льопаж, чиито постановки се характеризират с тежки декори.
„Това е най-безсмислената и разточителна постановка в съвременната оперна история“, коментира тогава „Ню Йоркър“.
През 2014 г. „Метрополитън“ възстановява 40-годишната постановка на Шенк на „Арабела“ от Рихард Щраус, появявайки се със заглавие в списание „Венити Феър“: „Вижте шедьоврите на Ото Шенк в „Метрополитън“, докато все още имате възможност“.
Безспорно е, че някои от неговите постановки ще продължат да се играят още години напред в Ню Йорк и особено в родната му Виена.
„Заедно с Франко Дзефирели Ото Шенк беше един от основополагающите режисьори на „Метрополитън“ в продължение на десетилетия“, заяви генералният мениджър на операта Питър Гелб след смъртта на режисьора.
„„Пръстенът“ заплени въображението на нацията, когато обществената телевизия в САЩ го излъчи в четири последователни вечери“, припомни той.
„Това бяха общо 17 часа опера от XIX в. по време на най-гледаното телевизионно време“, отбелязва „Ню Йорк Таймс“, наричайки го „зашеметяващо“ начинание, при което екип от 30 души работи в операта около един месец.
