Отсечката на смъртта: Основните проблеми пред Велико Търново, лампата свети за бъдещия кмет

В поредицата „Кмете, запиши си!“ на БНТ се обръща внимание на област Велико Търново. В дните преди изборите поглеждаме към проблемите и предимствата на регионите.

Статистиката сочи, че към края на миналата година там живеят малко над 204 000 души, като почти 70% от тях са избрали да живеят градовете. Данните за раждаемостта говорят за сериозен отрицателен прираст на населението. Раждаемостта е 7,7%, при смъртност 21 на 1000 души. За второто тримесечие на тази година средната заплата в областта е била почти 1500 лева.

Сред най-сериозните проблеми за голяма част от

жителите на Велико Търново

са тези, свързани с инфраструктурата. Това не е случайно – градът е културна и туристическа дестинация. Затова хората казват, че е недопустимо през града допълнително да минава и транзитния трафик от София за Варна и Русе. И това поставя пред предизвикателство местните власти – да намалят жертвите на катастрофи.

И другият проблем – за региона. В малките общини пък хората се тревожат, че няма кой да ги лекува. Общинските болници се задъхват от липса на кадри, въпреки усилията на местните власти. Тази вечер репортажът в рубриката „Кмете, запиши си“ е на Зорница Илиева и оператора Диян Алексиев.

За да влезете в прохода Хаинбоаз

от северната му страна, задължително минавате през поредица от остри завои, без никаква видимост. От едната страна – надвиснали скали, от другата – пропаст.

Търновци наричат Присовските завои „Отсечката на смъртта“. По данни на МВР катастрофите тук през последните 14 години са над 200. Хората искат проблемът да се реши, това безумие да спре, пишат писма, правят протести.

„Много е опасна, даже. Колко народ трябва да измре, за да се оправи това нещо“, коментира местен жител.

„Да се ограничи скоростта по някакъв начин.“

„Трябва да се разшири участъка и да се направи поне ленти в еднопосочно“.

Решението на този проблем

обаче иска политическа воля и държавни пари. Идеен проект има, но пари не – държавата отлага финансирането и проектът отлежава.

„Когато пътуваме по този участък, виждаме много паметни плочи на загинали на този участък. Идеята е този участък да бъде елиминиран като пътна артерия и от Южен пътен възел да бъде изградена естакада. Проектът е доста напреднал като процедури“, каза проф. Георги Камарашев – зам.-кмет на Община Велико Търново.

„Подготвя се трасе, което ще премести целия трафик. Този, който е международния трафик няма да преминава по сегашното трасе, а под вид на естакада ще премества целите Присовски завои. Предстои да бъде изготвена оценка на въздействието върху околната среда и водите, която ще бъде изготвена от местната инспекция“, каза Ивайло Здравков – областен управител на Велико Търново.

Друг наболял инфраструктурен проблем, който от години

тормози жителите на Велико Търново,

е изграждането на така наречения Северен път, който да изведе транзитния трафик, който сега минава през града.

„Изграждането на едно такова съоръжение ще облекчи в много голяма степен преминаването на автомобилен трафик, който в голямата си степен е транзитен през старата част на град Велико Търново“, коментира инж. Динко Кечев – директор Дирекция „Строителство и устройство на територията“.

„Има одобрен окончателен вариант. В момента се водят съдебни дела дали да бъде одобрена

екологична оценка

по лека процедура или ОВОС по тежка процедура, след което вече трябва държавата да възложи окончателно техническо проектиране на този Северен пътен възел, разбира се трябва да бъдат осигурени и средствата за неговото изграждане“, заяви проф. Георги Камарашев – зам.-кмет Община Велико Търново.

Сериозен проблем за повечето хората във Великотърновска област е все по-острата липса на медицински специалисти. Втората по големина общинска болница в страната е в Горна Оряховица и също изпитва недостиг на кадри. Не достигат обаче пари, за да има по-високи заплати, които да привличат млади лекари.

„Този дефицит на кадри е стигнал до там, че в някои случаи едва ли не трябва да наддаваме за лекари, за да можем да ги привлечем. Осигуряването на необходимите медицински специалисти трябва да тръгне от университетите, образованието, възможността да работят преди още да са завършили – като здравни асистенти, например, при медицинските сестри.

Това трябва да бъде държавна политика,

за да не се оголват цели региони от медицински персонал, какъвто и да било, както започва да става сега“, каза д-р Иван Иванов – управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Необходимо е спешно да се променят и правилата за работа, които държавата и Здравната каса налагат на общинските болници.

Ковид кризата накара държавата да реагира екстремно и в много болници вече има модерни условия, съвременна апаратура и достатъчно легла. Няма обаче достатъчно специалисти и това трябва да стане основен приоритет и за държавата, и за общините в цялата страна.