Днес при президента се проведе среща с неправителствени и съсловни организации. Дебатът е насочен към евентуални промени в Конституцията, които да решат къде е мястото на прокуратурата и какъв ще е механизмът за контрол на главния прокурор.
ДЕБАТИ.БГ публикува пълната встъпителна реч на държавния глава Румен Радев, който е инициатор на срещата:
Благодаря, че се отзовахте на поканата ми за днешната дискусия. Благодаря и на медиите за проявения интерес към събитието. Поради ограничения в размера на залата и времето много представители на неправителствения сектор останаха извън президентството, но по тази причина явно ще трябва да направим още една дискусия и с тях.
Искам още в началото да направя някои важни уточнения – какво не са днешните консултации:
– Днешните консултации не са публичен линч над новия главен прокурор и на новия председател на КПКОНПИ. Ако някой е дошъл тук с намерение за персонални нападки към г-н Гешев и г-н Цацаров – мястото му не е в днешния дебат.
– Консултациите при президента не целят унищожаването на българската прокуратура, не обслужват политически партии, нови политически проекти и нови избори, те не са и основното предизвикателство пред мандата на новия главен прокурор. Напротив – ако неговата кауза е обективна, независима и ефективна прокуратура – той може и би следвало да се възползва от тези консултации, защото те целят точно това. Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и ако не преследва с еднакво настървение всички олигарси.
– Консултациите при президента не са безполезно упражнение без тема. Напротив – темата е много ясно поставена от мен. И аз благодаря на представителите на академичната общност и на моя Правен съвет, които тук, преди два дни много ясно очертаха рамката на този дебат и направиха един задълбочен анализ на системните структурни проблеми в правосъдната система и отвъд нея. Също така дадоха и рационални предложения. Има много подробна стенограма от цялото това заседание с тях. Ако те пожелаят, мога и да я направя публична, но това ще стане след консултация с тях и разбира се, при проявен интерес.
Искам да кажа, че на новия главен прокурор и на новия председател на КПКОНПИ трябва да се даде възможност да работят спокойно.
Задачата на новия главен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси. Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен, чакащ и разчитащ на грешно попълнени декларации и подаден сигнал, в истински ефективен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата изразена амбиция и тя трябва да бъде подкрепена.
Трябва да отчитаме, че това са изключително трудни задачи в страна, в която корупцията е държавна политика – цитирам предишния главен прокурор, който пък цитира един по-предишен главен прокурор. Наистина усилията и тази тежка задача на тези двама души трябва да се води в условия, изискващи подкрепа на обществото, защото това са изключително трудни задачи. Мога да кажа обаче, че ако те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общественият натиск съответно ще нараства и е нормално да бъде така.
Аз мисля, че обществото ни става все по-чувствително на тема „корупция“, на тема „скандали“, които много бързо затихват по медиите.
Затова и темата на днешния дебат, и аз искам да чуя вашето мнение, е за конституционния модел на българската прокуратура и като цялост на българската правосъдна система. Има ли място и нужда от промени в Конституцията, за да гарантират силни, ефективни и независими съд и прокуратура и ако има – какви и по какъв начин.
Бих отишъл и по-далеч. Има ли място за промени в нашата Конституция, които да гарантират реално разделение на властите, които да сложат бариера пред колективната безотговорност, пред ерозията на държавността, пред възможностите за авторитаризъм, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции? Има ли възможности и трябва ли да засилваме правата на българските граждани, да засилваме прозрачността, отчетността и отговорността на институциите и най-вече на управлението на държавата?
Промяната, според мен, е належаща. Тя може да стане по два начина. Единият е начинът, по който сме се събрали тук – чрез диалог и чуваемост между институциите и гражданското общество, така както е в една нормална цивилизована държава – в обхвата, с механизмите и в рамките на закона. Може и по друг начин – под натиск на улицата, извън рамките на закона, но тогава последствията са непредсказуеми.
Разбира се, най-важният дебат е в българския парламент. Там е мястото, където се дебатират всички тези възможности, всички последствия от промените, по какъв начин да станат. Това го решава накрая българският парламент. Но тъй като аз определено ще предложа, по силата на тази Конституция, предложение за промяна на Конституцията, за мен е много важно това предложение да има широка обществена основа.
Затова и благодаря, че сте тук, защото вашето присъствие е изключително важно. То показва и още едно, както и желанието на всички тези хора, които останаха отвън – че явно обществото ни започва да излиза от апатията. Започва да се отърсва от страха, да изразява по-свободно своето мнение, да се консолидира около каузи с висока обществена значимост и да показва, че има енергия за промяна.
