В неделя започна апостолическото посещение на папа Франциск в България. След срещата си с властите, гражданското общество и Дипломатическия корпус в България, папа Франциск се отправи към Синодалната палата, където бе посрещнат от Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, който го придружи в залата на Синода. Там го очакваше Българският патриарх Неофит, както и членовете на Светия Синод на Българската православна Църква.
ДЕБАТИ.БГ публикува пълното обръщение на папата към Българската православна църква.
Ваше Светейшество, почитани Митрополити и Епископи, скъпи братя,
Христос Воскресе!
В радостта на възкръсналия Господ ви отправям пасхален поздрав, в тази неделя, която Източното християнство нарича „Томина неделя“. Съзерцаваме Апостолът, който поставя ръката си в реброто Господне и докосвайки се до неговите рани, изповядва: „Господ мой и Бог мой“ (Йоан 20, 28). Раните, които през историята се отвориха между нас християните са болезнени рани, нанесени на Тялото Христово, което е Църквата. Все още днес можем да докоснем с ръка последиците. Но може би, ако поставим заедно ръката си в тези рани и изповядаме, че Исус е възкръснал, и Го провъзгласим за наш Господ и наш Бог, и ако разпознавайки нашите недостатъци се потопим в тези неговите рани на любов, ще можем да преоткрием радостта от прошката и да предвкусим деня в който, с помощта Божия, ще можем да служим на един и същ олтар пасхалната тайна.
Икуменизмът на кръвта
По този път сме подкрепяни от многобройни братя и сестри, на които преди всичко бих искал да отдам почит: това са свидетелите на Пасхата. Колко християни в тази страна понесоха страдания заради името на Исус, по-специално по време на преследванията от миналия век! Икуменизмът на кръвта! Те разпространиха едно сладко благоухание в „Земята на розите“. Преминаха през тръните на изпитанията, за да разпространят благоуханието на Евангелието. Те разцъфнаха в една плодородна и добре обработена почва, в един богат на вяра и истинска хуманност народ, който им даде здрави и дълбоки корени: мисля, по-специално, за монашеството, което от поколение на поколение подхрани вярата на хората. Вярвам, че тези свидетели на Пасхата, братя и сестри, от различни вероизповедания единени в Небесата от божествената милосърдна любов, сега гледат към нас като на семената, посети в земята, за да дадат плод. И докато много други братя и сестри по света продължават да страдат по причина на вярата, те искат от нас да не оставаме затворени, а да се отворим, защото само така семената носят плод.
Икуменизмът на бедните
Тази среща, която желаех силно, се реализира след срещата на свети Йоан Павел ІІ с Патриарх Максим, по време на първата визита на един Римски епископ в България, и следва стъпките на свети Йоан ХХІІІ, който в годините прекарани тук обикна силно този „семпъл и добър“ народ“ (Giornale dell’anima – Вестник на душата, Болоня, 1987, 325), оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията. Тук съм и аз, гост, приет с обич, и изпитвам в сърцето братската носталгия, онази разумна носталгия, за единството между чедата на един и същи Отец, която папа Йоан ХХІІ несъмнено има възможността да изпита в този град. Именно по време на Втория ватикански събор, свикан от него, Българската православна църква изпрати свои наблюдатели. Оттогава контактите се умножиха. Мисля си за визитите на българските делегации, които от петдесет години посещават Ватикана и, които всяка година имам радостта да приема; както и присъствието в Рим на българска православна общност, която се моли в една църква от моя диоцез. Изпълва ме с радост любезното гостоприемство, тук отредено на моите пратеници, чието присъствие се засили през последните години, и сътрудничеството с местната католическа общност, преди всичко в културната сфера. Изпълнен съм с доверие, че, с помощта на Бог и във времената, които Божието Провидение ще разпореди, тези контакти ще могат да повлияят положително върху много аспекти от нашия диалог. Междувременно сме призвани да вървим и да работим заедно, за да свидетелстваме Господ, по-специално като служим на най-бедните и забравени братя, в които Той е присъстващ. Икуменизмът на бедния.
Икуменизмът на мисията
Ориентир по този път са преди всичко светите Кирил и Методий, които ни свързват още от първото хилядолетие, и чиято жива памет в нашите Църкви остава като извор на вдъхновение, защото, въпреки трудностите, те поставиха на първо място прогласяването на Господ, призива към мисията. Както казва свети Кирил: „С радост аз тръгвам за християнската вяра; колкото и да съм изморен и физически изпитан, ще отида с радост (Vita Constantini VI,7; XIV,9). И въпреки, че се предвещаваха пророческите знаци на болезнените разделения, които ще се случат през следващите векове, те избраха перспективата на общението. Мисия и общение: две думи, винаги спрягани в живота на двамата Светци и, които могат да озарят нашия път, за да укрепваме в братството. Икуменизмът на мисията.
Провъзгласяването на Христос на младите поколения
Кирил и Методий, византийци по култура, имаха дързостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи език, за да може божественото Слово да предшества човешките думи. Техният смел апостолат остава за всички, като модел за евангелизация. И една сфера, която ни предизвиква за прогласяването, е тази на младите поколения. Колко е важно, в зачитането на съответните традиции и особености, да си помагаме и да намерим начините да предаваме вярата, според езиците и формите, които позволяват на младите хора да изпитат радостта от един Бог, който ги обича и ги призовава! В противен случай ще бъдат изкушени да се доверят на многобройните подмамващи сирени на консуматорското общество.
Бъдещето на европейското общество
Общение и мисия, близост и прогласяване, светите Кирил и Методий могат да ни кажат много и за бъдещето на европейското общество. В действителност, „в известен смисъл те са били насърчители на една обединена Европа и на един дълбок мир между всички жители на континента, показвайки основите на новото изкуство на съвместното съжителство, в зачитането на различията, които изобщо не са пречка за единството“ (свети Йоан Павел ІІ, Слово към официалната делегация на България, 24 май 1999: Поучения ХХІІ, 1 [1999], 1080). Също ние, наследници на вярата на Светците, сме призовани да бъдем градители на общение, инструменти на мир в името на Исус. В България, „духовен кръстопът, земя на среща и взаимно разбирателство (Слово по време на церемонията по посрещането, София, 23 май 2002: Поучения ХХV, 1 [2002], 864), намериха прием различни вероизповедания, от арменското до евангелското, и различи религиозни изрази, от еврейското до мюсюлманското. Бива приета и е зачитана Католическата църква, както от латински обред, така от византийско-славянски. Благодарен съм на Ваше Светейшество и на Светия Синод за тази доброжелателност.
Молитвата: врата към доброто
След малко ще имам възможността да влезна в Патриаршеската катедрала на свети Александър Невски, за да се спра за молитва в памет на светите Кирил и Методий. Свети Александър Невски, от руската традиция, и светите братя, от гръцката традиция и апостоли на славянските народи, откриват че България е една страна-мост. Ваше Светейшество,скъпи Братя, уверявам ви в моята молитва за вас, за вярващите от този възлюбен народ, за възвишеното призвание на тази страна, за нашия път в икуменизма на кръвта, на бедния и на мисията. На свой ред моля за място във вашите молитви, в увереността, че молитвата е вратата, която отваря всеки път към доброто. Искам да ви благодаря отново за полученото гостоприемство и да ви уверя, че ще нося в сърцето спомена от тази братска среща.
Христос Воскресе!
