Паметникът на съветската армия се оказа най-важната тема в дневния ред на парламента.
Или по-точно на определени партии – БСП, „Възраждане“ и ИТН. Тези три субекта никога официално не са заявявали любовта си към „посолството“, но неотклонно следват опорните му точки.
Както, междувпрочем, прави и президентът.
Само дни, след като в свое изявление говорителят на руското МВнР Мария Захарова отправи безпрецедентни заплахи към България, горепосочените политсубекти пристъпиха в действие.
Захарова нарече акта по събарянето на паметника „варварски“ и само ден след това българският президент Румен Радев го определи като „варварско унищожаване“. От БСП също обявиха това за варварство. Депутатът от левицата Георги Свиленски, общинският съветник Иван Таков и евродепутатът Иво Христов пък нарекоха инициаторите на демонтажа „варвари“.
Захарова нарече управляващите в България „фашистващи евроатлантици“. Веднага последва реакция от „Възраждане“, които обявиха действията по демонтажа като политика на „модерен фашизъм“ и „агресивен тоталитаризъм“. С тази риторика си послужиха и от БСП.
Също както и Захарова „Възраждане“ се заинтересуваха от гражданските права на хората: говорителката – по принцип за човешките права, а от партията на Костадин Костадинов – конкретно за тези на протестиращите, които си искат паметника обратно.
Говорителката също така заплаши, че България ще „плати“ за това „срамно решение“. И от това, не само че не последва никаква реакция, но и се пристъпи към реални действия.
Блокирането на работата на парламента е такъв пример. Тъй като, оказва се, паметникът, а не държавните финанси, са най-важната тема за загрижените иначе за гражданските права депутати от „Възраждане“ и БСП.
Темата измести приемането на бюджета на НЗОК,
който засяга здравето на всички българи –
там са парите за лекарства, за пътеки, за обезщетения по болест и т.н.
По този начин бе отложена и работата по приемането на бюджета на държавата. От него освен социалните плащания зависят и парите на общините и заделените средства за големи инфраструктурни проекти.
Очевидно е, че се търси дестабилизиране на държавата. За това се обяви и самата говорителка на руското МВнР. Как иначе може да се тълкуват думите ѝ, че страната ще си плати?
Тези, за които евроатлантизмът и принадлежността на България към западния демократичен свят, е продажност, предателство и безродничество, рушенето на демократично изградените институции в името на реставраторските настроения и на путинска Русия явно не е.
Тези, които са „готови“ да дадат живота си за страната, за разлика от „безродниците“, предпочитат да я хвърлят отново във водовъртежа на изборите. Така ще бъде предотвратен опитът за промени в Конституцията, които предвиждат орязване на правомощията на президента по отношение на служебните правителства.
Ще бъде „хвърлена на бунището“ съдебната реформа, която отново касае всички българи, а и не само тях – инвеститорите и държавите, от които те идват.
И най-вече ще бъде отворена вратата за взимане на еднолични непрозрачни решения в парламентарна република без парламент.
Очевидно е кой има интерес от всичко това.
