Днес Папа Франциск отбелязва 12 години от избора си за духовен водач на 1,4 милиарда католици по света. Тази година обаче годишнината е омрачена от факта, че той е в болница в Рим, където от почти месец се бори с двустранна пневмония, напомнят световните новинарски агенции.
Франциск беше избран за папа на 13 март 2013 година от кардиналите на Римокатолическата църква, след като предшественикът му, папа Бенедикт XVI, се оттегли.
Според биография, предоставена от БТА, истинското име на Папа Франциск е Хорхе Марио Берголио. Той е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейството на италиански имигрант, работник по железниците. Хорхе Марио е едно от петте деца в семейството, което включва три момчета и две момичета. Произходът му е от Пиемонт, Северна Италия. След завършване на химия, той следва духовен път, постъпвайки в семинария в Виля Девото. На 11 март 1958 г. става част от „Обществото на Исус“ (ордена на йезуитите) и завършва хуманитарни науки в Чили. През 1963 г. се завръща в Аржентина и завършва философия в колежа „Свети Йосиф“ в Сан Мигел. От 1964 до 1965 г. преподава литература и психология в колежа „Непорочно зачатие“ в Санта Фе, а през 1966 г. преподава същите предмети в колежа „Пресвети Спасител“ в Буенос Айрес. Следва богословие от 1967 г. до 1970 г. и получава диплома от същия колеж.
Ръкоположен е за свещеник през 1969 г. и по-късно заема различни постове в йезуитския орден в Аржентина. От 1980 до 1986 г. е ректор на Философския и Богословския факултет в колежа „Сан Хосе“. Живее известно време в Испания и Германия. С докторска степен се връща в Аржентина и служи в епархията на Кордоба. През 1992 г. става спомагателен епископ на Буенос Айрес, а през юни 1997 г. е назначен за коадютор на архиепископа на Буенос Айрес. През февруари 1998 г. става архиепископ на Буенос Айрес, като е първият йезуит на този висок пост и епископ на католиците от източни обреди в Аржентина. Въпреки високия си пост, той предпочита прост живот и сам приготвя храната си в скромния си дом. Често се движи с обществен транспорт, за да се среща с вярващите. През февруари 2001 г. папа Йоан Павел II го произвежда в кардинал с титла кардинал-свещеник на църквата „Сан Роберто Белармино“. Бил е част от множество конгрегации, включително Конгрегацията за духовниците и Конгрегацията за институти за богопосветен живот. От 2005 до 2011 г. той е председател на Епископската конференция на Католическата църква в Аржентина.
Хорхе Марио стана първият папа от Америка и първият аржентинец, заел този пост. Той е също така първият йезуит, който оглавява Римокатолическата църква, и първият, носещ името на Свети Франциск от Асизи, уточнява справката на БТА. Франциск, който стана папа на 76-годишна възраст, е 266-ият папа на Римокатолическата църква.
През последните 12 години, 88-годишният Франциск реформира Ватиканската бюрокрация, публикува четири важни наръчника, осъществи 47 международни пътувания в над 65 държави и канонизира над 900 светци, уточнява Ройтерс. Като цяло той е считан за папа, който се опитва да отдалечи Римокатолическата църква от традиционните разбирания, за да я направи по-достъпна за съвременния свят.
Дейвид Гибсън, представител от академичните среди в САЩ, който следи папските действия, смята, че Франциск „интуитивно се е утвърдил като незаменим лидер“ за много католици. „Той обърна очакванията на мнозина за това как трябва да изглежда един папа – внимателен пастир, който приема всички и не осъжда никого, готов да се ангажира в добротворчеството“, казва експертът, цитиран от Ройтерс. Въпреки това, подходът на Франциск предизвика тревога сред част от католиците, включително и някои кардинали, които го обвиняват, че размива църковните учения по чувствителни теми като еднополови бракове, разводи и повторни бракове, а също така се фокусира твърде много върху политически проблеми, свързани с климатичните промени, добавя Ройтерс.
В последните съобщения относно състоянието на Франциск, от тази сутрин и от снощи, се казва, че е прекарал спокойна нощ и състоянието му е стабилно, напомнят АНСА и Франс прес. Рентгенова снимка на гръдния кош показала подобрение в състоянието му, макар че продължава да получава кислород чрез назални канюли през деня и маска през нощта, уточняват агенциите, цитирайки информация от Ватикана.
Тази хоспитализация е най-дългата за папата от избора му преди 12 години и е четвърта, откакто е на поста. Според медиите, възстановяването му може да отнеме седмици, особено след като той е изгубил част от белия дроб на 21 години заради тежка пневмония, прекарана в Аржентина, напомнят Франс прес и АНСА.
„Как ще изглежда понтификатът на Франциск занапред, остава неясно“, казва отец Мишел Кюблер, бивш главен редактор на френското католическо издание „Кроа“, цитиран от Франс прес.
В настоящата ситуация е трудно да си представим, че папата ще се върне към предишния си работен ритъм, отбелязва агенцията. „Вероятно ще настъпи краят на понтификата на Франциск такъв, какъвто го познавахме досега, с интензивния му график на аудиенции, международни пътувания и ангажименти“, акцентира Кюблер.
В болницата папата получава редовни посещения от висши представители на Ватикана и близки сътрудници. Той също така подписва документи. Но все още не е ясно как Римокатолическата църква ще реагира с приближаването на Страстната седмица и Великден, период, в който обикновено календарът е натоварен. Тази година Църквата ще чества и своя юбилей, като се предвиждат съответни културни и религиозни събития, които ще привлекат над 30 милиона вярващи в Рим, отбелязва Франс прес.
Наскоро папата свика консисторий — събрание на кардинали, напомнящо формата, която предпочиташе папа Бенедикт XVI при неговото отстъпление, което е довело до избора на Франциск. Решението му да свика консисторий предизвика спекулации относно възможността за негово оттегляне, но засега няма определена дата за него, а през последните години самият Франциск е подчертавал, че оттеглянето не трябва да става мода, припомня Франс прес.
Сега актуалният въпрос е как ще продължат реформите в Църквата след излизането на папата от болницата. Извършените дотук реформи от Франциск вече значително промениха църковния живот, подчертава Франс прес.
Той активно работи за подредба на Ватиканските финанси, за повече участие на светски лица и жени, децентрализация на решенията, отвореност на Църквата по отношение на разведените и повторно женените и богомолците от ЛГБТ общността, насърчава евангелизацията и борбата с сексуалните посегателства – много от тези решения бяха формулирани в официални документи, уточнява Франс прес.
Но този подход доведе до известна вътрешна опозиция, която се засили през последните години, особено след разрешението за благословия на еднополови двойки при определени обстоятелства, обявено в края на 2023 г.
През миналата година беше проведен и Синод за бъдещето на Църквата, на който за първи път присъстваха и светски лица и жени. Същевременно най-проблематичните въпроси бяха поставени в 10 работни групи, които ще представят заключенията си през юни. Един от тези деликатни въпроси е включването на жени диякони, посочва Франс прес.
Франциск в миналото е говорил и писал за болестите, здравето, възрастта и смъртта, припомнят от Асошиейтед прес. Той лично е поискал от лекарите ежедневно да информират обществото за състоянието му. По този начин Ватиканът нарушава табу от миналото, при което болестите на папите се обсъждаха едва след смъртта им. Например, за папа Йоан Павел II, предшественика на Бенедикт XVI, се разбра, че е страдал от болестта на Паркинсон, едва след смъртта му.
През 2019 г. Франциск даде безпрецедентно интервю на аржентински журналист, в което разкри своите здравословни проблеми. Журналистът, доктор Нелсън Кастро, публикува книга за физическото и психичното здраве на папата. В нея той описва месеци на контакт с Франциск, започвайки от избора му през 2013 г., с предложение да напише книга за здравето на папите. Кастро получи достъп до тайни архиви на Ватикана и изследва живота и смъртта на предишните папи, включително направи изчерпателно интервю с папата относно неговите здравословни проблеми. Спомени включват респираторно заболяване, което довело до отстраняване на част от белия дроб, компресирани гръбначни прешлени, дюстабан, затлъстяване на черния дроб и гангренясал жлъчен мехур, който също е бил опериран. Един от най-впечатляващите моменти беше, когато папата сподели, че е посещавал психиатър за управление на тревожността по време на аржентинската военна диктатура.
Папа Франциск споделял, че първоначално е предполагал, че ще остане на поста за две или три години. Той е планирал и своята смърт, като е решил, че иска гробът му да бъде в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим, а не във Ватикана, за да бъде близо до любимата си икона на Мадоната.
Говорейки за помирението между Ватикана и виетнамското правителство, през 2023 г. Франциск жартва на шега, че папа Йоан XXIV със сигурност ще посети Виетнам, което намеква за евентуалния си наследник. Тогава той спомена и за папа Йоан XXIII, който беше напредничава фигура в Църквата, отбелязва Асошиейтед прес.
Франциск не веднъж е изразявал недоволство от начина, по който се отнася обществото към възрастните, заявявайки, че те често са незаслужено пренебрегвани, което е проява на консуматорско мислене. Папата е призовавал и за ангажираност на Бенедикт XVI в церковния живот след неговото оттегляне.
През 2010 г. в книгата „За рая и земята“, написана съвместно с аржентинския равин, той осъди жестокостите спрямо възрастните и призоваваше семействата да не изпращат близките си в домове за стари хора. Възрастните хора, според него, имат важна роля в предаването на историята и културата.
Той споменава и баба си, която го е възпитавала и често напомняла: „Виж, Бог те наблюдава. Помни, че ще умреш и не знаеш кога“.
Няколко месеца след началото на папството, Франциск е приготвил писмо за оставката си в случай, че не е в състояние да изпълнява задълженията си. От 2021 г. насам той е преживял операции, включително такава за стомашна херния, и проблеми с дихателната система. Последните месеци също така е имал затруднения с мобилността, включително две падания в резиденцията си във Ватикана, пояснява АНСА.
