На края на феноменалния обрат на Барселона срещу Пари Сен Жермен през март техният герой прескочи рекламните пана в северния край на “Камп Ноу”, феновете нахлуха към него, все още невярващи на това, което са видели.
Първоначално той се поклати, но те го задържаха и застана над тях със свит юмрук. Отдолу фотографът Сантяго Гарсес насочи камерата. В рамките на два дни 70 милиона бяха видели снимката на вечерта, която бързо се превърна в най-гледаната снимка в историята на Барса.
“Хората казват, че това е най-добрата снимка, правена някога на Лео Меси”, казва Гарсес.
Почакайте: Лео Меси? Невероятно, Барселона вкара три гола в рамките на седем минути и 17 секунди. В основата на това обаче не бе аржентинецът, а Неймар, който вкара страхотен гол от фаул, изпълни дузпа и центрира за победното попадение на Сержи Роберто.
Това беше осмата му асистенция в Шампионската лига и всички бяха от игра. Той водеше отбора през целия мач, поемаше отговорност и поемаше удари – хиперактивен, креативен и навсякъде. “Това е най-добрият ми мач”, каза бразилецът. Образът, който остава от историческата нощ, обаче е на Меси.
С Барса почти винаги е така. Най-често споменаваната причина за решението на Неймар да напусне в посока ПСЖ е, че той вярва, че е дошло времето да застане сам в светлината на прожекторите.
Разбира се, парите са от значение – той ще стане футболистът с най-висока заплата в света, очаква се да получава двойно повече, отколкото сега, а баща му ще стане още по-богат, като ще получи 36 милиона евро комисионна, след като взе почти 100 милиона от Барселона.
Би било наивно да пренебрегваме това като основен фактор. Статутът обаче не се измерва от банковата сметка. Сянка е дума, често използвана напоследък, а тази на Меси е дълга.
Поне това е тероията: Неймар иска да бъде в центъра на сцената и да бъде лидер. Сега той може да играе където си иска, както си иска, а не да трябва да се адаптира към други. Ако бе останал в Барселона, никога нямаше да бъде централна фигура, нито щеше да спечели “Златната топка”.
На “Парк де Пренс” успехите ще са само негови, ПСЖ ще е неговият отбор, играчи ще се взимат, за да го допълват, и ще бъде заобиколен от неговите хора, приятели и сънародници.
В този сценарий привличането на Дани Алвеш може да се преразгледа, тъй като той е считан за човекът, който го убеди и му показа, че трябва да прави нещата по собствен начин.
На пръв поглед теорията не е идеална. Заедно с Меси и Луис Суарес, Неймар формира една нападателна тройка, която мнозина определяха като най-добрата в света, може би най-добрата в историята.
Той пристигна с думите, че е дошъл да играе с Меси, дори ако статутът му в тройката не е същият като на аржентинеца и е готов да играе за отбора. Успехите не закъсняха: те печелеха, което означаваше, че той печели.
Требъл в първия сезон бе последван от дубъл във втория, въпреки че миналия сезон само Купата на Испания бе разочарование.
Във футболно отношение нещата сработиха. Оценката за миналия сезон не бе свързана с провал на тройката в атака. Приятелството между тях постоянно бе представяно като тайната на техния успех.
На моменти то бе прекалено захаросано и тримата сякаш повтаряха едни и същи заучени фрази, но това не го правеше невярно, въпреки че най-важните отношения бяха между Суарес и Меси.
Те наистина се разбират. Когато се разбра, че Неймар обмисля да напусне, двамата се опитаха да го убедят да промени мнението си. Завистта сякаш тук нямаше място. Играчите истински съжаляваха да загубят бразилеца, който бе любимец в съблекалнята.
Предположението, че Неймар и всичките му съотборници са се адаптирали към играта на Меси, също не трябва напълно да се пренебрегва. Аржентинецът мина от нападател вдясно, след това по-назад в центъра, което облагодетелстваше другите двама. Броят на подаванията на Лео към Неймар поставя под съмнения идеята, че бразилецът ще бъде по-добре без него.
Вярно е, че мястото на Неймар отляво не е освободената роля в средата, която има в националния отбор на Бразилия – нещо, за което му се напомня всеки път, когато играе за страната си. Вярно е и, че най-добрият му период в Барселона беше, когато пое отговорността от Меси, когато той бе контузен.
Емоционално, желанието за повече е лесно разбираемо. Дори в един отборен спорт, амбицията може да означава да го правиш сам и усещането, че може да си най-добрият може да изглежда постижимо. В този план обаче има една пролука: Меси все още е тук и сега ще бъде още по-голям съперник.
Освен това, статутът на най-добър изглеждаше по-лесно постижим в Испания. Неймар остана втори в класирането за “Златната топка”, когато Меси я спечели. Усещането бе, че това е първата стъпка, не крайната цел. В Барселона си мислеха, че има време. Неймар е на 25, а Меси и Суарес на 30. Настоящето е отчасти негово, бъдещето изцяло би му принадлежало. Вероятно той бързаше повече, отколкото те осъзнаваха.
Миналия сезон Барса поднови договора му до 2021 г. и въпреки разговори с ПСЖ, той обясняваше, че е много щастлив. Ако това е било вярно, той сякаш е променил мнението си. Изглежда той започна да се съмнява. “Близки приятели сме и искам да остане, но знам в каква ситуация е”, заяви Жерар Пике преди няколко дни.
Напускането на Неймар е голям удар за Барселона и тези 222 милиона евро няма да го омекотят достатъчно. Те могат да бъдат инвестирани разумно, но както Пике обобщи: “няма друг като него на пазара”, но в момента Барса изглежда омаломощен клуб. Политическото влияние е колосално.
Привличането на Неймар коства на тогавашния президент Сандро Росел повече, отколкото можеше да си представи. Той бе принуден да напусне и сега е в затвора. Напускането на бразилеца отслабва позициите на наследника му Хосеп Мария Бартомеу.
Неймар има своите критици, но по всяка вероятност напускането му ще остави отбора значително по-слаб. Продажбата му не беше в плановете. Барселона ще продължи и може пък дори след тази сага да изплува по-силен отбор, но те знаят колко добър е бразилеца. Меси също го знае. Продължаването на договора на Неймар, както това на Суарес, бе виждано като предпоставка да бъде убеден Лео също да остане.
Аржентинецът искаше гаранции за амбициите на клуба и задържането на най-доброто нападение в история бе в основата. След като подсигури съотборниците му, в началото на лятото Меси подписа договор, според който ще е в клуба, докато е на 34 години, а Неймар на 29. Имаше опасения, че той няма да го направи.
След победата над Пари Сен Жермен, Неймар бе попитан за бъдещето на Меси. “Не се притеснявайте. Сигурен съм, че Меси ще остане”, бе неговият отговор. Той не спомена нищо за своето бъдеще. Това не бе предвидено да се случи и определено не по този начин. Неговата клауза от 222 милиона бе сложена като знак “Не се продава”.
Сега рекордът за най-голяма трансферна сума бе подобрен с повече от два пъти, но с тенденциите на пазара сумата може да се окаже ниска. Клаузата трябваше да бъде спирачка, но всъщност окуражи ПСЖ. Когато новината започна да се разпространява, не изглеждаше реална, но Барса бе оставила вратичка.
Така сагата продължаваше и с всеки изминал ден нанасяше повече поражения на каталунците. “Неймар трябва да каже нещо”, заяви дори Андрес Иниеста, но бразилецът не го направи. Цяло лято той бе в центъра на вниманието.
Този път фокусът бе върху него. Постепенно горчивината се увеличи, някои се почувстваха предадени, разочаровани. Други се чудеха от къде започна всичко и кой е виновен. Как се стигна до тук?
Първоначално и ръководството на Барселона не искаше да повярва, но постепенно осъзна, че заплахата е реална. Огромната сума пари, която веднага ще влезе в касата на клуба, бе малко утешение. Имаше опити той да бъде разубеден. Несъмнено въздействието, което може и би трябвало да окаже в Пари Сен Жермен, е огромно.
Дали обаче ПСЖ и френското първенство са правилната сцена е друг въпрос. Дали ще му бъде достатъчно и той ще бъде доволен?
“Той може да отиде във всеки клуб по света. Какво иска? Повече пари или повече титли? Мога да разбера, че иска да е лидер, но той залага всичко на една ръка (Шампионската лига)”, коментира Пике.
В Каталуня обявиха Неймар за предател, мнозина ще се усъмнят в ценностната му система, а въпроси ще има за ценностите във футбола. Пари, слава и център на внимание са достатъчно убедителни аргументи за мнозина и кой би ги отказал?
Сид Лоу, “Гардиън”
За още интересни коментари, анализи и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
