Парламентарната група „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, публикува декларация относно Майските събития от 1989 г., които предизвикаха изселването на български турци в Турция. Декларацията бе представена от Ахмед Вранчев на заседание на Народното събрание.
Тоталитарният режим в България е загубил част от историята си с т.нар. Възродителен процес. Темата за Майските събития от 1989 г. произтича от насилственото преименуване на около 850 000 души в периода между декември 1984 г. и февруари 1985 г., при което всичките държавни структури на режима са били ангажирани. Вранчев заяви, че преживяното от хората през този период е извън границите на обичайните емоции като гняв, обида и омерзение, и включва дълбоката болка от убитите, ранените, задържаните и изселените. Много българи съпричастно се отнасят към тези събития и засягат важността им за жертвите, добави той.
Тези тъй наречени черни страници от българската история понякога се споменават в медиите, но не и в учебниците по история, коментира Ахмед Вранчев. Макар спонтанните протести да са били потушени, те остават в съзнанието на хората, за да избухнат отново през май 1989 г. Тогава се проведоха гладни стачки, мирни демонстрации, митинги и протести в десетки населени места, които, според данни на МВР, включват около 71 локации, с цел защита на културната идентичност и основните човешки права, посочи той.
Ахмед Вранчев отбеляза, че Майските събития от 1989 г. избухват спонтанно в Джебел и не са организирани от съпротивителното движение. На 19 май около десет хиляди души се събират на централния площад в Джебел, а след този ден в района са забелязани случаи на клане на животни, за да се използват кожите им за покриване на пострадалите.
Протестите в североизточна България са били напълно организирани от съпротивителното движение в контекста на предстоящата конференция за правата на човека в Париж. Убити и ранени в последствията от тези действия, подчерта Вранчев.
Той също така напомни за първия митинг на турците в Североизточна България срещу „Възродителния процес“, проведен на 20 май 1989 г. в село Пристое, община Каолиново, а на 28 май 1989 г. в село Бенковски се организирал голям протест с искане за връщане на имената.
Тези събития накараха Тодор Живков на 29 май 1989 г. да обяви, че Турция следва да отворят границите си за всички мюсюлмани от България, които искат да преминат в Турция временно или завинаги. Междувременно голям брой от протестиращите са прогонени от страната.
На 3 юни Турция отваря границите си, а процесът на изселване продължава в следващите години. Тази форма на етническо прочистване е маскирана като туристически пътувания, а терминът „голямата екскурзия“ остава символичен израз на отричане към онези, които я организираха, коментира депутатът от ПГ „Демокрация, права и свободи“.
На 29 декември 1989 г. ръководството на БКП взема решение за възстановяване на имената. Изложените събития представляват част от борбата за човешко достойнство, права и свободи, и те имат значение не само за турците и мюсюлманите в България, а откриват пътя към демокрацията в страната, заключи Вранчев. Първоначалните усилия в тази посока са свързани с ДПС и протестите, водени от д-р Доган дори от затвора.
Принципите на равноправие между хората, без значение от етнос, вяра или политическа принадлежност, са изстрадани през тежките години на смяната на имената. Затова ние никога не забравяме „Възродителния процес“ нито Майските събития. Честваме ги с мемориални митинги и почит, изрази Ахмед Вранчев. Той посочи, че ПГ „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, е дълбоко възмутена от бивши свои съратници, които опетняват тези събития, представяйки ги като „изопачени празници, панаири и сергии“.
