Парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси одобри на първо четене два законопроекта за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Първият, предложен от Министерския съвет, бе приет с 13 гласа „за“.
Тази реформа е необходима, за да можем да изпълним ангажиментите си по третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тя цели да реши различни въпроси в наказателния процес, обясни министърът на правосъдието Георги Георгиев пред депутатите.
Той уточни, че измененията разширяват списъка на лицата, на които законът предоставя възможност да обжалват определение на прокурор за прекратяване или спиране на наказателното производство (НП). Също така ще се установят конкретни условия, при които главният прокурор може да вземе решение за прекратяване на НП след изтичането на сроковете за съдебен контрол и други.
Вторият законопроект бе предложен от народния представител Димитър Гърдев и група депутати и беше приет с 12 гласа „за“.
Промените в него предвиждат военните съдилища да загубят подсъдността си за престъпления, извършени от служители на Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР). Това не означава, че тези лица няма да носят наказателна отговорност, а просто тя ще се реализира в обикновените съдилища, поясни Николета Кузманова от парламентарната група на „Има такъв народ“.
Тя добави, че съгласно българското законодателство, престъпления, извършени от служител на ДАР, подлежат на съдебно разглеждане от военен съд. В същото време България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и е задължена да изплати обезщетение за наложено наказание, добави тя.
Такова е становището на ЕСПЧ и е практиката за страната – военните съдилища трябва да имат много ограничени правомощия, посочи Надежда Йорданова от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Министър Георгиев отбеляза, че министерството му е изразило мнение по този законопроект.
