Парламентът ще заседава извънредно днес от 9,00 часа, като в дневния ред на заседанието е замразяването на депутатските заплати, второто гласуване на Закона за държавния бюджет и второто четене на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Със 122 гласа „за“, 47 „против“ и 7 – „въздържал се“, предложението за удължаване на извънредното положение до 13 май беше прието в петък.
Комисията по бюджет и финанси в парламента прие на второ четене актуализацията на бюджета за тази година в неделя.
Лимитът на новия държавен дълг през цялата 2020 година ще бъде 10 милиарда лева, както бе предложено от правителството.
С 2 милиарда евро ще бъде увеличен обемът на глобалната облигационна програма, чрез която страната ни може да поеме дълг от международните финансови пазари, реши бюджетната комисия.
Въпреки че депутати от ГЕРБ предложиха в актуализацията да се запише и възможност за финансиране чрез Международния валутен фонд, финансовият министър Владислав Горанов настоя тя да бъде оттеглена, защото страната ни не е на етап, при който се налага да прибегнем до най-големия световен кредитор.
Вносителят на предложението за финансиране през Международния валутен фонд Менда Стоянова обясни, че иска да даде целия набор от възможности пред правителството, за да се осигури най-изгоден дълг, който се налага заради кризата с COVID-19. Стоянова обяви, че оттегля предложението.
В текстовете, одобрени на второ четене от ресорната комисия, остава възможността за финансиране чрез международни финансови институции, както и чрез емисия външен дълг.
Тя ще бъде направена по договора, подписан от страната ни през 2015 година, в който има лимит от 8 милиарда евро.
„5,144 милиарда са изтеглени, изразходвани и до 8 милиарда остават 2,856 млрд. евро да бъдат увеличени с още 2 милиарда – тоест да имаме лимит по тази програма 4, 856 млрд. евро“, обясни Менда Стоянова.
Припомняме, че в публикуваните мотиви на кабинета за актуализацията на държавния бюджет, се казва, че „от фискална гледна точка България се намира в добра кондиция на прага на тази извънредна ситуация“.
„България като отворена икономика не може да остане изолирана от протичащите процеси в основните икономики на еврозоната, които формират значителна част от стокообмена и износа на страната. При настоящата безпрецедентна ситуация, при която много от държавите в света се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, измеренията на кризата за световната и в частност за европейската икономика все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани”, се посочва в мотивите.
Очаква се, че извънредните мерки ще имат по-дълъг период на действие и ще окажат съществено влияние върху икономическата активност през второто и от части третото тримесечие на 2020 г.
Очаква се спад на БВП от 3% в реално изражение през текущата година. Направена хипотеза, че около 75% от потенциалния брой на заетите от отраслите, които попадат в списъка за подкрепа, ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни. Нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 процентни пункта спрямо 2019 г. до 6,2%.
От мотивите към законопроекта става ясно, че износът на услуги, към които спада туризмът и транспорта, ще се срине с близо 26%. Износът на стоки и услуги общо ще спадне с повече от 16%. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат и размера на вноса на стоки и услуги с 12,9%, като ефектът върху услугите ще е по-осезаем.
Предвижда се спад в цените на повечето стоки, с изключение на храните и останалите стоки от първа необходимост, които не са засегнати от ограниченията, въведени заради COVID-19, става ясно от мотивите към законопроекта. Очаква се храните да поскъпнат с около 4%.
