В сряда македонските депутати започнаха да обсъждат предложение за промяна на името на страната, за уреждане на десетилетия спор с Гърция и отваряне на пътя към членство в НАТО и ЕС. Преминаването към „Република Северна Македония“ далеч не е гарантирано, тъй като включва четири конституционни изменения и изисква подкрепата на две трети от 120-членния парламент, коментира АФП.
Управляващата коалиция, ръководена от социалдемократите, сама по себе си няма тези числа, но висш представител на партията заяви, че те са „осигурили 80 или повече от гласовете“, необходими за одобряването на промяната на името.
„Очакваме, че гласуването ще се проведе в петък“, заяви Александър Кирачовски пред журналисти.
Ако промяната премине, Атина обеща да вдигне ветото си върху опитите на Скопие да се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Гърция блокира тази възможност откакто Македония се е отделила от бивша Югославия през 1991 г., тъй като, казва Атина, името „Македония“ трябва да се прилага единствено към собствената ѝ северна провинция. За гърците Македония предизвиква национална гордост като люлка на древната империя на Александър Велики – наследство, което те ревниво пазят.
Около 200 македонски националисти, които се противопоставиха на промяната на името като поддаване на гръцкия натиск, организираха мирен протест пред парламента, сформиран от националистическа група, наричаща себе си „Твърдокорни“, т.е. „Хардлайнери“.
Водещи фигури в опозиционната дясна партия ВМРО-ДПМНЕ, която беше на власт до 2017 г., се борят срещу промяната в парламента и на уличните митинги.
Авнистия като подсладител
Въпреки че през септември консултативният референдум в Македония подкрепи промяната на името с 90 процента от гласовете, критиците отхвърлиха резултатите като невалидни, тъй като гласуваха под една трета от избирателите.
„Сега е моментът депутатите да изразят своите възгледи, но аз вярвам, че ще има мнозинство от две трети, за да завършим процеса“, заяви в сряда премиерът Зоран Заев.
Заев не разполага с необходимото две трети парламентарно мнозинство дори с подкрепата на съюзниците си от етническите албански партии. Те се нуждаят от някои депутати от ВМРО-ДПМНЕ да ги подкрепят, както се случи при парламентарните избори, започнали процеса през ноември.
По този повод те освободиха трима националистически депутати, задържани заради ролята си в сблъсъка през април 2017 г. в парламента, когато няколко депутати, включително Заев, бяха нападнати.
През декември правителството допълнително подслади сделката, като прие закон за амнистията за протестите. От 25-те души, които се възползваха от това досега, четирима са депутати от ВМРО-ДПМНЕ.
Но дори ако Македония одобри промяната на името, тя трябва да бъде разрешена от гръцкия парламент. Заев сключи сделката с гръцкия премиер Алексис Ципрас, но Ципрас също се радва на крехко парламентарно мнозинство със 153 депутати в 300-местния парламент.
За да усложни още повече нещата, коалиционният партньор и министър на отбраната Панос Каменос, лидер на по-малка партия, се противопоставя на сделката и заплашва да подаде оставка.
Изнудване и заплахи
Докато повечето депутати в македонската ВМРО-ДПМНЕ са твърдо против промяната на името, партията беше разтърсена от изневярата на някои от членовете си при гласуването през ноември. Те все още се възстановяват от драматичното падане на бившия си лидер Никола Груевски, гласовит противник на споразумението на Заев с Гърция.
Бившият премиер Груевски избяга от Македония през ноември, за да не влезе за две години в затвор за злоупотреба с власт, получавайки убежище в Унгария.
ВМРО-ДПМНЕ заяви, че депутатите, които подкрепят промяната на името, ще бъдат изключени от партията. Лидерът на партията Християн Мицкоски заяви в сряда, че няма да вземат участие в дебата, защото не искат „да му се даде легитимност“.
Той осъди „изнудването и заплахите“, използвани от Заев, за да осигури подкрепата на някои от депутатите на неговата партия, имайки предвид амнистията, предложена на някои участници в насилието през април 2017 г. в парламента, сред които включително са няколко депутати от ВМРО-ДПМНЕ.
В призива си за протест в сряда „Хардлайнери“-те издадоха смразяващо проклятие срещу противниците си.
„Нека тези… с македонска кръв, които не се присъединят към борбата за Македония, нямат потомци, нито момчета, нито момичета.“
Десният президент на Македония, Георге Иванов, също е открит противник на предложената промяна на името и продължава да говори против нея, но македонската конституция постановява, че ако мярката бъде приета с мнозинство от две трети, той няма друг избор, освен да го подпише като закон.
