Депутатите от ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти” събраха 129 гласа „за” отхвърляне на ветото на президента на промените в Закона за банковата несъстоятелност, отразяващи се пряко на фалиралата КТБ. „Против” гласуваха 40 народни представители от БСП и „Воля”.
Според измененията всички прихващания или вземания, по които не е имало реални плащания, стават недействителни. Така със задна дата се обезсилват цесии и прихващания, направени по време на квестурата на КТБ и донесли много милиони лева загуби на банката. Според Делян Пеевски, Хамид Хамид и Йордан Цонев, вносители на поправките, така се създава правен способ за възвръщане на разграбеното на държавата.
Държавният глава възрази срещу някои от разпоредбите на приетия закон, защото с тях се променят със задна дата вече настъпили правни последици, което е недопустима в правовата държава. Той също бе на мнение, че обществото би желало да узнае какъв е размерът на конкретния ефект от законовите промени.
В отговор преди гласуването Йордан Цонев обясни, че заведените съдебни дела за прихващане са с материален интерес на обща стойност 1,17 млрд. лева, а стойността на заличените обезпечения, които ще бъдат реактивирани, е 233 млн. лева. Така очакваният общ ефект от действието на закона се пресмята на около 1,4 млрд. лева.
„Смятам, че тези цифри ще убедят президента и българското общество, че общественият интерес е много значим и си струва използването на този правен законодателен похват” – заяви Цонев.
Аргументът на БСП срещу измененията бе, че ако има сделки, извършени с измама, те могат да бъдат атакувани и по вече действащото законодателство. По думите на червения депутат Тодор Байчев поправките не коригират пропуски в закона, а само ще породят хаос, несигурност и „липса на оценка на въздействие на кръга от лица, които ще бъдат засегнати”.
