Предизборната кампания в Германия се превръща в яростен идеологически сблъсък за коренно различни икономически визии. Партиите имат крайно различни планове за възстановяване на закъсалата икономика на страната.
Тъй като германците стават все по-притеснени от болната икономика на страната си, която се свива за втора поредна година, въпросът как да възобновят растежа се очертава да бъде най-спешният преди изборите, насрочени за 23 февруари.
„Страната губи конкурентоспособност. Имаме нужда от стабилно правителство, което е в състояние да предприеме действия“, каза лидерът на консерваторите Фридрих Мерц във вторник по време на представянето на предизборната програма на неговия алианс.
Тъй като мащабните съкращения в германската индустрия започват да дават отражение и емблематични компании като Volkswagen заплашиха със затваряне на заводи, в кампанията доминират вътрешните проблеми, а не войната в Украйна или ролята на Германия в Европа.
Според проучване на обществената телевизия, въпросът, който най-много вълнува германците преди изборите е икономиката, следвана от миграцията. Войната на Русия срещу Украйна е чак четвърта в списъка.
Всички партии обещават да възстановят славните дни на германския индустриален растеж, но имат рязко противоположни визии как точно да се случи това.
Странно различни планове
Мерц, който ръководи дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) и е в отлична позиция да стане следващият канцлер на страната, предлага значително по-ниски данъци върху доходите, както и намаляване на ставката на корпоративния данък до максимум 25 процента. Той също така иска да намали социалните помощи, които според него възпират хората да работят. Възнамерява и да намали регулациите. Тези промени, казва той, ще насърчат частните инвестиции, които ще помогнат за стимулиране на икономиката.
Фискално консервативната Свободна демократическа партия (FDP) има подобна политическа рецепта, като предлага намаляване на данъците за повечето хора, както и за компаниите. Тя иска да сложи край на субсидиите за възобновяема енергия, като същевременно съживи атомните електроцентрали в страната.
Настоящият германски канцлер Олаф Шолц и неговата лявоцентристка Социалдемократическа партия (SPD), от друга страна, настояват за големи публични инвестиции, за да предизвикат индустриален растеж. Във вторник Шолц предложи инвестиционен фонд от 100 милиарда евро, наподобяващ Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, и обеща да увеличи минималната заплата от 12 на 15 евро на час.
Целта е Германия да остане „успешна, силна индустриализирана страна дори след 10, 20 или 30 години“, каза Шолц.
В същото време SPD призовава за облекчаване на данъците за повечето работещи и увеличаване на данъците на богатите. Предлага и премия „Произведено в Германия“, която субсидира инвестициите на компаниите в оборудване чрез възстановяване на пряк данък от 10 процента от покупната цена.
Зелените предлагат „германски фонд“, който да финансира инвестиции в инфраструктурата на страната и да намали данъка върху електроенергията до европейския минимум. Фондът, според програмата на партията, ще „гарантира на по-младото поколение модерна, функционираща и неутрална по отношение на климата страна и конкурентна икономика, вместо да ги оставя с отложени тежести и порутена инфраструктура“.
Ще проработят ли?
Икономистите повдигнаха въпроси относно това дали тези планове са достатъчно амбициозни, за да се справят със структурните проблеми, от които страда икономиката на Германия – високите разходи за енергия, които удрят енергоемката промишленост, и сривът на свободната търговия, която е в основата на експортно ориентираната икономика на страната.
Съществува и въпросът как и кой да плати за тях?
И Социалдемократическа партия, и Зелените, в крайна сметка желаят да отприщят публичните инвестиции чрез реформиране на дълговата спирачка на страната, която ограничава структурния бюджетен дефицит до 0,35 процента от БВП.
ХДС, от друга страна, иска да се придържа към правилата за харчене, като твърди в партийния си манифест, че „днешните дългове са утрешните увеличения на данъците“.
Германски икономисти критикуваха плановете на партиите и ги определиха като обещаващи повече, отколкото могат да изпълнят, а плановете за намаляване на данъците на Мерц беше подложено на особена критика.
От икономически двигател на Европа Германия изпадна до положение на догонваща основните си партньори от еврозоната. Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се свие през 2024 г. , за втора поредна година.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук
