На днешната дата се навършват 20 години от първата поправка в приетата през 1991 г. Конституция на България. Измененията в основния закон, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите, са гласувани на трето четене на 24 септември 2003 г. Парламентът приема окончателно промените единодушно с 230 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, става известно от архивите на БТА.
Въвеждане на т.нар. функционален имунитет на магистратите. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, предвижда изменението.
Срещу магистратите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Те не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление, и то с разрешение на ВСС. За повдигане на обвинение и задържане на магистрат се прави мотивирано искане
до Висшия съдебен съвет от главния прокурор
или от не по-малко от една пета от членовете на ВСС.
Депутатите гласуваха, че решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрат, както и за даване на разрешение за повдигане на обвинение и задържане се приемат с тайно гласуване.
Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на ръководителите на ВАС, ВКС и главния прокурор, ще се назначават на ръководна длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване, тоест ще имат два мандата.
ВСС в срок от три месеца от влизането в сила на този текст – 1 януари 2004 г. ще преназначава административните ръководители, гласуваха депутатите. Предложението беше на Янаки Стоилов от Коалиция за България, който в комисията за промени в основния закон се мотивира, че е необходима яснота как да се броят мандатите оттук нататък.
Магистратите да стават несменяеми
с решение на Висшия съдебен съвет след навършване на петгодишен стаж и след атестиране, предвиждат промените. Това ще важи и за съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане на промените в сила, нямат още тригодишен стаж на съответната длъжност.
Депутатите гласуваха придобилите несменяемост магистрати, включително и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и главният прокурор, да се освобождават при навършване на 65 години, при подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която им е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление.
Магистратите ще губят несменяемостта си и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения, както и за действия, накърняващи престижа на съдебната власт.
Единодушно – с 230 гласа „за“,
без „против“ и „въздържали се“ – парламентът прие окончателно промените в Конституцията. Депутатите поименно гласуваха на трето четене измененията, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите.
За приемането на измененията в основния закон са необходими три четвърти от гласовете на всичките 240 народни представители.
В гласуването не участват депутатите от НДСВ Емил Кошлуков, Мима Ненкова, Николай Чуканов и Теодора Литрова, народният представител от Коалиция за България Петър Димитров, депутатите от ДПС Ахмед Юсеин и Наим Наим, Мария Гигова и Иван Козовски от НИЕ, независимият Осман Октай, тъй като не бяха в пленарната зала.
След като бяха направени изявления от парламентарните групи, председателят на Народното събрание Огнян Герджиков закри заседанието и покани депутатите и гостите на чаша шампанско…
„Поздравявам народните представители за направената решителна крачка към модернизацията на българското общество. Това каза министър-председателят Симеон Сакскобургготски след като парламентът прие единодушно промените в Конституцията.
Днес е наистина празничен ден за демокрацията, за българския народ и за Република България, заяви премиерът.
Двадесет години по-късно депутатите отново обсъждат промени в Конституцията, в основата на които е съдебна реформа. В края на юли т.г. ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Той е подписан от 166 народни представители от трите парламентарни групи. Една от идеите е Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два съвета – съдийски и прокурорски. Други текстове предвиждат мандатът на изборните длъжности във ВСС да е четири години и да се намалят правомощията на главния прокурор.
