В последно време у нас много се говори за „гейтове” – като започнете от гейта с „Двете каки”, минете през „ЦУМ гейт”, „Суджукгейт”, „Хасково гейт” и „Габрово гейт”, та да стигнете и до „Самолетгейт”.
Едва ли обаче всички си даваме сметка какво всъщност стои зад това „гейт”, което е толкова любимо на журналистите и политиците у нас.
В речника под „гейт” пише – политически скандал, компрометиращ известни политици и придобил широка публичност, по името на аферата „Уотъргейт“ в САЩ през 1972 г., превърнала се в символ на голям и шумен политически скандал.
Време е да разкажем истинската история за истинския „гейт”.
АФЕРАТА „УОТЪРГЕЙТ”
Аферата Уотъргейт води началото си от 17 юли 1972г., когато в офиса на Демократическия национален съвет, намиращ се в комплекса „Уотъргейт”, влетяла полиция, която арестувала няколко престъпници.
Оказало се, че те не били там, за да обират богатите. Напротив, президентът Ричард Никсън ги бил изпратил да подслушват телефони и да крадат документи.
Никсън се опитал да прикрие престъплението си, предприемайки агресивни действия, но в крайна сметка истината излязла наяве и той бил принуден да подаде оставка (1974г.)
ПРОНИКВАНЕ ВЪВ ВРАЖЕСКИЯ ЛАГЕР
Скандалът на „Уотъргейт” промени американската политика завинаги, оставяйки у обикновените граждани горчив вкус и недоверие към президента и институциите като цяло.
„Уотъргейт” е рожба на враждебния политически климат по онова време. През 1972г., когато републиканецът Ричард М. Никсън се кандидатирал за втори мандат, Съединените щати били въвлечени във войната във Виентам. Това довело до тотално разделение в държавата.
Следователно, била необходима силна президентска кампания, който да дискредитира опонентите.
Агресивната тактика на Никсън включвала нещо, което в последствие се оказало „незаконен шпионаж”.
През май 1972г., членовете на предизборния щаб на Никсън проникнали в седалището на Демократическата партия, което се намирало в хотел „Уотъргейт” и откраднали копия от секретни документи. Освен това, те поставили устройства, чрез които да послушват телефоните на щаба.
Техниката обаче не сработила както трябва, затова на 17 юни петима души се върнали в „Уотъргейт”. Докато „наемниците” се приготвяли да влязат в офиса на демократите, един от охранителите забелязал, че някои от вратите били маркирани. Затова се обадил на полицията, която пристигнала точно навреме, за да хване на място шпионите.
По това време не било ясно, че натрапниците са свързани с президента, макар че веднага се появили подозрения. Детективите открили телефонния номер на предизборния щаб на Никсън сред вещите на престъпниците.
ЗАМИТАНЕ НА СЛЕДИТЕ
В речта си през август, Никсън се заклел, че служителите в Белия дом нямат нищо общо с нахлуването в офиса на Демократическата партия.
Голяма част от избирателите му повярвали и през ноември 1972г. бил преизбран.
Малко по-късно обаче се разбрало, че Никсън не казва истината. Няколко дни след влизането с взлом в офиса на противниците, президентът уредил на „крадците” да бъдат платени стотици хиляди долари, за да мълчат.
След това, Никсън и съветниците му скроили план как да инструктират Централното разузнавателно управление (ЦРУ), за да попречат разследването на ФБР. Това, както сами се досещате, е още по-сериозно престъпление от подслушването и шпионажа. Подобно действие би означавало злоупотреба с власт и умишлено възпрепятстване на правосъдието.
Междувременно, на седем души били повдигнати обвинения относно аферата „Уотъргейт”. Петима от тях се призовали за виновни, останалите били обвинени през януари 1973г.
РАЗСЛЕДВАНЕТО
Много хора започнали обаче да се съмняват във версията на Никсън. Едни от тях били репортерите на „Вашингтон поуст” Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн. По същото време, някои от обвиняемите започнали да се пречупват и да издават интересни детайли.
Редица помощници на Никсън, включително Джон Дийн – съветникът на Белия дом, свидетелствали срещу президента. Те казали, че Никсън тайно записвал всеки разговор, който се провеждал в Овалния кабинет.
Прокурорите обаче нямали достъп до записите, тоест нямали доказателства срещу президента.
Никсън се опитвал да защити касетите си. Адвокатите му твърдели, че той има право да си пази за себе си, но съдия Сирика, Сенатската комисия и независимия прокурор Арчибалд Кокс били твърдо решени да ги получат.
ЕДНА ПОВРАТНА НОЩ
Кокс не се отказал да преследва записите, затова Никсън наредил да бъде уволнен, а след него и още няколко служители на правосъдното министерство си подали оставките.
Всичко това се случило за един ден – 20 октомври 1973г. Денят е известен като „клане в събота вечер”.
В крайна сметка, Никсън се съгласил да предостави някои от касетите.
В началото на 1974г. казусът започнал да се разплита. На 1 март ново жури, назначено от нов независим прокурор, обвинило в различни неща 7-те заподозрени от по-рано.
Те не били сигурни дали могат да повдигнат обвинения на настоящ президент, затова го нарекли „индиректен конспиратор”.
През юли Върховният съд наредил Никсън да предостави записите. По същото време Камарата на представителите гласували процедура по „импийчмънт”, тъй като президентът възпрепятствал справедливостта, злоупотребявал с власт и нарушавал Конституцията.
ОСТАВКАТА
На 5 август, Никсън най-накрая предоставил записите, които доказвали, че той е основен виновник за аферата „Уотъргейт”.
Свалянето му от Конгреса било почти сигурно, но той предпочел да подаде оставка на 8 август и на следващия ден напуснал офиса.
Шест седмици по-късно, след като вицепрезидента Джералд Форд положил клетва, той „помилвал” Никсън за извършените престъпления от него, докато е бил президент.
Някои от помощници на бившия президент обаче нямали този късмет и били изпратени във Федерален затвор. Самият Никсън така и не признал престъплението си. Казал само, че имал „лоша преценка”.
Злоупотребата му с власт имала дълготраен ефект върху американския политически живот, създавайки атмосфера на цинизъм и недоверие.
Много американци били дълбоко разтревожени от войната във Виетнам, от убийствата на Кенеди, Мартин Лутър Кинг и други лидери.
Аферата „Уотъргейт” била просто последната капка, която преляла чашата на разочарованието.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Фейсбук.
