Mного архитекти творят в триизмерното пространство. Доника Георгиева, Мирослав Велков, Десислава Ковачева и Кристина Кирилова от архитектурно студио „Ателие 3“ са различни – работата им позволява на хората да се движат както в пространството, така и във времето.
Четиримата са експерти в консервацията и адаптацията на културно-исторически обекти и преобразяването им в достъпни преживявания за посетителите. Наскоро добавят към своята впечатляваща професионална биография и трансформацията на експозицията „Врачански съкровища“ в Регионален исторически музей – Враца. Започналият през 2021 година проект, осъществен с подкрепата на Фондация „Америка за България“, приключи с официалното откриване на обновената изложба на 29 март 2023 година.
За преобразяването на врачанските съкровища им служи опитът от емблематични за България обекти: Доника и Мирослав са част от екипа, върнал към живот Античния стадион на Филипопол в Пловдив, работят и по реставрацията на антични и средновековни обекти в София и Несебър. Дело на „Ателие 3“ са Триъгълната кула на антична Сердика в София и експозицията „Ада тепе“ в Крумовград, където е открита най-старата златна мина в Европа. Архитектите разработват концепции за трансформацията на площад „Света Неделя“ в София (като партньор на студио „Паола Вигано“), Историческия хълм на Чипровци, нов градски център на Велико Търново и два централни площада в Пловдив.
За работата си „Ателие 3“ са удостоени с редица професионални отличия и награди, но най-важното признание за успеха им идва от посетителите – в частност от десетгодишен гост на обновената Триъгълна кула на Сердика, по която студиото работи между 2016 и 2017 година: „Все едно слизам в миналото“, споделя с тях малчуганът след разходка из мястото.
С изложбата „Врачански съкровища“ чувството за потапяне в миналото е също толкова осезаемо. Постигнато е не само чрез близост до великолепни накити от Древността, Средновековието и Българското възраждане, но и чрез елиминиране на усещането за пространство.
„Това е място, в което няма пространство. Тук има време. Прекрачвайки прага, посетителите усещат смяна на температурата – знак за нещо различно. Залата е тъмна, без да се подчертава пространството и формата. Посетителите не могат да доловят нито колко е голяма залата, нито колко е висока. Потопени са в мистичната вселена на Времето“, разказва Доника.
Създадената от „Ателие 3“ експозиция стимулира всички сетива: посетителят може да усети аромата на лаврово дърво, да стане част от тайнството на тракийски ритуал чрез видео разказ, да докосне фината изработка на възрожденски пафти. Звуковата панорама неусетно откъсва гостите от настоящето и плавно ги превежда през над 25 века история. Героите на тази история са свързани в единен разказ чрез текстове, които увличат, без да плашат посетителя с непознати термини и прекомерна хронология… и така неусетно преминават час или пък два! (Не влизайте в зала „Врачански съкровища“, ако бързате.)
Ще си тръгнете с усещането, че сте преживели триумфа на незнайния тракийски воин, напето дефилиращ с доспехи от сребро и злато; скръбта на преждевременно пожертваната му (и пищно облечена) невеста; суетата на средновековни знатни дами.
В изпълнението на проекта Доника, Мирослав, Десислава и Кристина са водени от мотото си „Внимавай в контекста“. Освен че изучават епохите, в които са създадени експонираните предмети, работят в тясна консултация с историци, археолози, реставратори и други специалисти във всеки етап от създаването на изложбата. Идеята им за контекст включва и пространствата около експозицията, затова при изготвянето на идейния проект за зала „Врачански съкровища“ предлагат връзки с намиращите се в близост археологически парк „Могиланска могила“ (където са открити най-ценните съкровища в колекцията) и Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“.
Този детайлен подход е тяхна запазена марка още от създаването на „Ателие 3“ от Доника и Мирослав през 2013 година. По-късно към тях се присъединява и Десислава. В първите години и тримата имат друга основна работа, а по общи проекти работят през свободното си време. През 2018 година „Ателие 3“ заработва на пълни обороти. До 2020 година работата им е достатъчно разпознаваема в България, че да привлича млади архитекти с интерес към опазването и интерпретацията на исторически обекти. Такъв е случаят с Кристина Кирилова – най-новия член на екипа, която още преди да завърши, следи работата им и мечтае да се присъедини към „Ателие 3“. Желанието ѝ се сбъдва благодарение на проекта във Враца – който се превръща в нейно бойно кръщение в областта.
Важна цел в работата на „Ателие 3“ – и причина да са предпочитан работодател за Кристина – е постигането на многопластовост, или „как нещо старо може да се съчетае с нещо ново и те да живеят нов живот, който да е повече от сбора на двете“, пояснява Мирослав. Проектите на студиото не жертват по-новата история и съвремието в името на старинността – напротив, във всеки техен проект се открояват отделните времеви пластове, а съвременниците са в центъра на преживяването. В Триъгълната кула на Сердика например са експонирани древноримските руини, типичната венецианска мозайка на бившия магазин „София“, съществувал през втората половина на XX век, и стоманената укрепваща конструкция.
„Искахме да създадем едно неочаквано и вълнуващо място, като подарим на посетителя преживяването да слезе под града“, обяснява Доника.
Достъпността на преживяванията е друга особеност на техните проекти. Във Враца например информационните пана могат да бъдат прочетени както от по-нисък посетител, така и от човек в инвалидна количка. За най-малките пък е предвидена помощна стълбичка.
Реализацията на проекта „Врачански съкровища“ отнема близо две години – време, за което може да бъде проектирана и построена цяла къща. Интерпретацията и експонирането на културно-исторически обекти са по-времеемки и сложни от повечето строителни проекти поради липсата на подизпълнители с опит в създаването на експозиционни елементи в България, обясняват архитектите. Положителното в случая е, че липсите ги карат да са изобретателни и разширяват набора им от умения: освен че участват в създаването на изложбено съдържание, често им се налага да създават и тестват изложбени елементи, да преправят други, да извършват довършителни дейности, да сглобяват витрини, да импровизират.
Работата им е предизвикателна, но нестандартна и без клишета, затова я обичат и не биха се занимавали с друго. Съпоставено с конвенционалните строителни проекти, „културното напластяване и специфичните детайли правят опазването на наследството много по-богато преживяване“, споделя Десислава.
Обогатени са и посетителите, докоснали се до резултата от тяхната намеса.
Защо не се уверите сами?
Още любопитни новини – четете тук
