Вече 47 години запис на българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“ лети в Космоса на борда на совалките „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, заедно с поздрави към извънземни цивилизации.
Преди дни американската космическа агенция НАСА съобщи, че за първи път от 1981 година наземният екип, който работи със сондата, е успял да
осъществи контакт с един от предавателите ѝ,
след като технически проблеми доведоха до прекъсване на комуникациите.
Към настоящият момент сондата се намира на близо 25 млрд. километра от Земята. Това е най-отдалеченият артефакт, създаден на нашата планета, който лети в Космоса.
„Вояджър“ работи отвъд хелиосферата – слънчевият балон от магнитни полета и частици, който се простира далеч отвъд орбитата на Плутон. От там апаратът взема проби от междузвездното пространство и изпраща информацията на Земята. Данните от апарата пътуват до нас около 24 часа.
„Вояджър 1“ сега отново използва радиопредавател, на който не е разчитал от 1981 г., за да поддържа връзка с екипа си на Земята, докато инженерите работят, за да разберат какво се е объркало на борда.
Изстреляният на 5 септември 1977 година космически апарат вече е морално и технически остарял. Това е причината екипът поетапно да изключва различни компоненти от него, така че да се пести енергия. По този начин се позволява на апарата да изпраща уникални научни данни, съобщава CNN.
Понякога инженерите изпращат команди до „Вояджър 1“, за да включат някои от неговите нагреватели и топли компоненти, които са претърпели радиационни щети през десетилетията, каза Брус Уагонър, мениджърът по осигуряване на мисията на Вояджър.
Радиацията е влошила работата на компонентите и
използването на топлинни източници донякъде преодоляват тези щети, обяснява експертът.
Съобщенията се предават на „Вояджър“ от контрола на мисията в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния, чрез Deep Space Network.
Системата от радиоантени на Земята помага на агенцията да комуникира с „Вояджър 1“ и неговата сонда близнак „Вояджър 2“, както и с други космически кораби, изследващи нашата слънчева система.
След това „Вояджър 1“ изпраща обратно инженерни данни, за да покаже как реагира на командите. Този процес отнема около 23 часа, за да измине едно съобщение в едната посока.
На апаратите „Вояджър“ 1 и 2 има диск, който съдържа избрани записи.
Съдържанието е подбрано от специална комисия на НАСА, оглавявана от Карл Сейгън – един от пионерите в съвременната наука за Космоса. Д-р Сейгън и неговите сътрудници са избрали 115 изображения и записи на звуци от Земята – като например от прибой, вятър и гръмотевици, птици, китове и други животни.
Към това те добавят и музикални селекции от различни култури и епохи, сред които е изпълнението на
„Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на великата Валя Балканска.
На диска са записани и поздрави на петдесет и пет езика. Той съдържа и обръщение от американския президент по това време – Джими Картър, както и от генералния секретар на ООН Курт Валдхайм.
Всяка плоча е опакована в защитна алуминиева обвивка. Върху повърхността на плочата има и графични елементи, които обясняват произхода на космическия апарат и инструкции за това как да бъде възпроизведен записът.
115-те изображения са кодирани в аналогова форма. Останалата част от записа е аудио, предназначено да се възпроизвежда при 16-2/3 оборота в минута. Той съдържа устните поздрави, започвайки с акадски, който се е говорил в Шумер преди около шест хиляди години и завършва със съвременен китайски диалект.
Според учените и инженерите от НАСА на апарата ще бъдат необходими около 40 хил. години преди двата апарата да се доближат до друга планетарна система.
