Косово днес отбелязва 18 години от провъзгласяването на независимостта си – акт, който на 17 февруари 2008 г. постави началото на най-младата държава на Балканите.
Декларацията за независимост беше приета от парламента в Прищина след години на международна администрация под егидата на ООН и близо десетилетие след войната от 1998-1999 г., белязана от тежки престъпления срещу албанското население.
България призна Република Косово на 20 февруари 2008 г. София аргументира решението си с необходимостта от стабилност в региона и подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. Оттогава България последователно подкрепя интеграцията на Косово в Европа.
Репресиите при режима на Милошевич
Пътят към независимостта беше белязан от тежките престъпления на юго/сръбския диктатор Слободан Милошевич. В началото на 90-те години албанското население беше подложено на системна дискриминация.
Конфликтът ескалира през 1998-1999 г., когато сръбските сили проведоха военни операции, съпроводени с убийства на цивилни, разрушаване на населени места и масови депортации. По оценки на международни организации около 13 000 души са загинали, а над 800 000 са прогонени от домовете си. Решителната намеса на НАТО с въздушна операция през март 1999 г. принуди сръбските сили да се изтеглят, след което беше установена международна администрация на ООН.
Напрежението при режима на Вучич
При управлението на сръбския президент Александър Вучич отношенията между Сърбия и Косово са съпътствани от кризи – блокади на пътища в северните общини със сръбско мнозинство, напрежение около регистрационните номера, бойкоти на избори, масово изтегляне на сърби от косовските институции и създаване на паралелни структури.
Диалогът под егидата на Европейския съюз продължава формално, но не дава резултат.
Осемнадесет години след обявяването на независимостта Косово продължава усилията си за международно утвърждаване, икономическо развитие и членство в международни организации.
Атаката в Банска през 2023 г.
Напрежението между Белград и Прищина ескалира сериозно и след 2008 г. Един от най-сериозните примери в последните години беше въоръженото нападение в село Банска в Северно Косово през септември 2023 г.
Тогава въоръжена група сръбски бойци нападна косовски полицейски патрул, при което загина един косовски полицай. Последва престрелка, при която бяха убити няколко от нападателите. Косовските власти определиха случилото се като терористична атака и обвиниха Белград, че стои зад организирането и логистиката на групата. Огромното количество оръжие, открито в тайници в региона, подсказва, че целта е била тежка дестабилизация на страната.
Отговорността за нападението пое сръбският политик от Северно Косово Милан Радоичич, близък до режима на Александър Вучич. Случаят предизвика остра реакция от страна на ЕС и САЩ, които призоваха за пълно разследване и деескалация.
Няколко месеца по-рано – на 29 май 2023 г. – в северно Косово избухнаха тежки сблъсъци между протестиращи и военнослужещи от международната мироопазваща мисия на НАТО – КФОР. При безредиците бяха ранени над 30 войници. НАТО определи нападенията като недопустими и изпрати допълнителни сили в Косово за стабилизиране на обстановката.
На 29 ноември 2024 г. мощна експлозия повреди водния канал Ибър-Лепенци в село Вараж, община Зубин Поток – ключова инфраструктура, която снабдява с вода няколко града в Косово и осигурява охлаждането на топлоелектрическите централи. Властите предупредиха за риск от прекъсване на водоснабдяването и електроподаването в големи части от страната, а премиерът Албин Курти подчерта, че организаторите са свързани с държавни структури в Белград.
Още международни новини – четете тук
