След пандемичния инфлационен шок и влиянието на митата, американската икономика, която не е изпаднала в рецесия, сега е пред сериозни рискове. Сред тях са увеличаването на цените на петрола, затруднения в финансовия сектор, устойчивостта на ръста в изкуствения интелект и нарастващата държавна задлъжнялост, по данни от анализи на водещи икономисти и участници на пазара, представени от „Уолстрийт Джърнъл“.
Основната причина за несигурността е войната в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток, което ограничава глобалните доставки на петрола с до 16 милиона барела на ден, или около 15% от предвоенното търсене. Исторически, рязкото покачване на цените на петрола често е предшествало рецесии, но засега икономистите не предвиждат подобно развитие.
Майкъл Хей от „Сосиете Женерал“ (Société Générale) коментира, че ако протокът остане затворен, глобалните запаси могат да спаднат до исторически ниски стойности, а цената на сорта Брент може да достигне рекордни нива, сравними с тези от 2008 г. При по-сериозна ескалация, като атаки на енергийни обекти или транспортни маршрути, не се изключват цена от 200 долара за барел, като самият анализатор отбелязва, че такъв сценарий е безпрецедентен.
Все пак, пазарните очаквания показват, че подобни високи ценови нива няма да останат дълготрайни. Главният икономист на „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) Ян Хациус изчислява, че ако Ормузкият проток бъде отворен до средата на април, американската икономика ще бъде с около 0,4% по-малка след година в сравнение с сценарий без прекъсвания – ефект, който предполага забавен растеж, но не и рецесия.
Вторият съществен риск произлиза от пазара на частни кредити, чиято стойност в САЩ е около 1,3 трилиона долара, а в глобален мащаб надвишава 2 трилиона долара. Този сектор, който предоставя финансиране на компании с ограничен достъп до банкови заеми, е под натиск, тъй като инвеститорите стават по-внимателни и започват да изтеглят средствата си, особено от рискови области като софтуера.
Майкъл Димлер от „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ (Morningstar DBRS) отбелязва, че напрежението е типичен етап в кредитния цикъл, когато качеството на заемите се влошава и нови инвеститори търсят да изтеглят активите си. В допълнение, Кристофър Уейлън от „Уейлън Глоубъл Адвайзърс“ (Whalen Global Advisors) предупреждава за риска от „момент като Леман“, при който масивното изтегляне на финансиране може да създаде системни сътресения.
Ричард Фарли, адвокат по ливъридж финансиране, акцентира на риска от принудителна ликвидация на кредитни портфейли, при което множество инвеститори могат да продадат активите си едновременно, ограничавайки достъпа до финансиране и засягайки реалната икономика чрез спад в инвестициите и заетостта.
Третият риск е свързан с бум на изкуствения интелект, който през последната година бе основен двигател на икономическия растеж и фондовите пазари. Най-големите технологични компании в САЩ сега заемат около 35% от индекса S&P 500 и планират да инвестират над 2 трилиона долара през следващите три години предимно в центрове за данни и чипове.
Тод Кастаньо от „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) изтъква, че ограниченията в енергийния и транспортния сектор, дължащи се на конфликта в Близкия изток, могат да затруднят изграждането на необходимата инфраструктура. Според него финансирането на екосистемата около изкуствения интелект започва да показва признаци на недостиг, а всяко забавяне на инвестициите може да компрометира един от основните двигатели на растежа.
Четвъртият риск е свързан с потреблението и публичните финанси. Брено Брага от „Ърбън Инститют“ (Urban Institute) отбелязва, че забавянията по кредитни карти на домакинствата с по-ниски и средни доходи вече надхвърлят нивата преди пандемията. В същото време, разходите продължават да бъдат поддържани от по-заможните домакинства, благодарение на увеличението на цените на активите.
Икономистът Матиас Кериг от Дюкския университет (Duke University) изчислява, че за домакинствата с по-ниски доходи увеличение на цените на горивата с 1 долар представлява около 2% от дохода, което ще накара тези потребители да ограничат други разходи.
Същевременно, нарастващият държавен дълг засилва уязвимостта на икономиката, което е петият значителен риск. Доходността по 10-годишните американски облигации се покачва след началото на конфликта, а разходите за обслужване на дълга вече заемат значителна част от бюджетните постъпления. Анализатори предупреждават, че загуба на доверие от инвеститорите може да доведе до рязко повишаване на лихвените проценти, което ще засегне жилищния сектор, инвестициите и финансовите пазари.
Бившият директор на службата за управление и бюджет край президента Джордж У. Буш, Мич Даниелс, подчертава, че подобни рискове често са подценявани до момента, в който се реализират, и предупреждава, че дори едно малко изменение в настроението може да произведе значителни последствия.
Въпреки че базовият сценарий предвижда продължаващ икономически растеж, комбинацията от външни шокове и вътрешни дисбаланси прави перспективите за американската икономика по-малко сигурни, а развитието на Близкоизточния конфликт и реакцията на финансовите пазари ще имат ключово значение, заключава „Уолстрийт Джърнъл“.
