На света се удаваше да избегне войни между големи държани след 1945 г., независимо че САЩ и Съветският съюз на няколко пъти са се оказвали близко до такова развитие в периода на Студената война. През първите две десетилетия след падането на Берлинската стена войната между големите държави изглеждаше съвършено немислима.
Днес, когато мощта на Китай продължава да расте, а Русия решително отхвърля нормите на международния ред, перспективата за конфликт между големите държави отново стана реална.
В рамките на това, което постепенно се превръща в традиция на изданието „National Interest“, ще разкажа на кои потенциално опасни огнища трябва да се обърне внимание през 2019 г.
Южнокитайско море
Южнокитайско море се оказа в центъра на набиращата обороти търговска война между САЩ и Китай. Засега този конфликт приема формата на размяна на резки изявления, наказателни мита и различни други търговски ограничения. Неотдавна САЩ и Канада отидоха на ескалация на този конфликт, арестувайки шеф на китайската технологична компания „Хуауей“, което провокира Китай да предприеме контрамерки против граждани на Канада и американски компании.
Засега САЩ и Китай не са установили ясна връзка между тази търговска война и продължаващите спорове в Южнокитайско море. Само че доколкото отношенията между тези две страни продължават да се влошават, една от тях може да излезе от рамките на словесните заплахи, мита и подаване на юридически документи. В действителност ако Китай и САЩ стигнат до извода, че техните търговски отношения (които служеха като основа за глобалния икономически ръст през последните две десетилетия) се излагат на сериозен риск или че по-нататъшният конфликт е неизбежен, тогава единият от тях може да реши „да свали ръкавиците“ в Южнокитайско море.
Украйна
Светът си спомни за Украйна, когато инцидент в Керченския пролив се обърна в атака и завземането на два украински военни кораба. Независимо от това кой е провокирал този инцидент – Русия или Украйна (очевидно е, че и двете правителства изиграха определена роля) – това завземане на украински кораби отново разпали напрежението, което в рамките на последните няколко години в известна степен утихна. Обявеното от украинското правителство въвеждане на военно положение показва вероятността от вълнения в Украйна.
Струва си да се отбележи, че Русия очевидно не е много заинтересована от това да нарушава статуквото в навечерието на избори в Украйна, а украинското правителство все още няма възможност съществено да промени съотношението на силите, само че те могат съществено да изменят положението по места. Предстоящите избори, вероятно няма да променят първоначалния баланс на силите, само че те могат да въведат елемент на несигурност. Отчитайки продължаващите търкания между Русия и САЩ, дори малка промяна може да застраши този несигурен баланс, който съществуваше през последните няколко години, в резултат на което Източна Европа може да се потопи в хаос.
Персийския залив
Нарастващата политическа и военна криза в Близкия изток вече стана обичайно явление. Икономическият натиск върху Иран продължава да се засилва, доколкото САЩ продължават да предприемат все по-агресивни мерки за това да ограничат търговията. Войната на Саудитска Арабия с Йемен едва ли ще се прекрати в обозримо бъдеще и макар интензивността на сирийската гражданска война да спадна и САЩ, и Русия продължават да помагат на своите партньори и поддръжници.
Само че този конфликт може във всеки един момент да се разгори с нова сила. Политическите безредици в Иран могат да дестабилизират целия регион, или като подтикнат властите на Иран към агресивно поведение, или като направят Ислямската република лесна мишена за нейните врагове. Напрежението, съхраняващо се между кюрди, турци, сирийци и иракчани може във всеки един момент да се прерасне в открит конфликт. Освен това непредсказуемият лидер на Саудитска Арабия постоянно демонстрира своята склонност към поемането на риск, независимо от това, че мърморенето за стабилността на кралството става все по-силно. Отчитайки стратегическата значимост на този регион, всякаква нестабилност може да доведе до конфликт между САЩ, Русия или даже Китай.
Корейски полуостров
Действително през последната година напрежението на Корейския полуостров съществено намаля, доколкото Ким Чен Ун продемонстрира известно самообладание по въпроса за ядрените и ракетни изпитания, а президентът на САЩ Доналд Тръмп намали тона на риториката по отношение противопоставянето на Северна Корея. Струва си да се отбележи, че сега вероятността от продължителен мир е по-висока, отколкото в който и да друг момент от средата на 90-те години на миналия век.
Само че тук се запазват редица опасности. Президентът на САЩ постави на карта авторитета си, заявявайки за постигане на договореност със Северна Корея, само че в най-важните моменти Северна Корея не отстъпи и дори не намали скоростта си – тя продължава да създава свое ядрено оръжие и балистични ракети. На съветниците на Тръмп това е известно и това фундаментално противоречие ги тревожи много. Ако Тръмп се обиди на Ким, ако някой от администрацията се опита да развали споразумение, ако Ким се обиди на Тръмп, то отношенията между Вашингтон и Пхенян могат много бързо да се развалят. Освен това Китай и Япония не са напълно съгласни с примирието между Южна Коря и ядрената Северна Корея, макар техният скептицизъм да е продиктуван от друг род причини. По такъв начин ситуацията със Северна Корея остава много по-опасна, отколкото ни внушават оптимистите.
Непредсказуемост
Както веднъж казал полковник, работил във Военния колеж на САЩ, „САЩ са бъркали в своите прогнози по отношение на всички конфликти, започвайки още с Корейската война. Защо считаме, че в случай на Трета световна война всичко ще бъде различно?“. Големите държави обикновено изразходват своите дипломатически, военни и политически ресурси за това, което те смятат за най-сериозни конфликти, с които те се сблъскват или могат да се сблъскат. На по-маловажните от тяхна гледна точка конфликти се отделя по-малко внимание и понякога те могат да прераснат в много сериозни конфронтации, преди дори някой въобще да забележи какво точно става. Разрушителен конфликт може да започне в Прибалтика, в Азербайджан, в Кашмир или дори във Венецуела, само че САЩ, Китай и Русия засега не обръщат на това никакво внимание. По такъв начин Третата световна война може да започне на най-неочакваното място.
Стана ли светът днес по-опасен, отколкото преди година? По-скоро не, макар че влошаването на отношенията между Китай и САЩ не предвещава нищо добро.
