Пет от най-добрите книги за Викторианската епоха

Ако последният филм с Ема Стоун „Клети създания“ (Poor Things) е всичко, което може да бъде обхванато за Викторианската епоха в един филм, то книгите на тази тема остават едни от най-търсените, особено в Обединеното кралство.

Това, което прави историите за „викторианците“ популярни, е свързано най-вече с репутацията им на лишени от чувство за хумор пуритани, които проявяват голяма доза садизъм в отношенията си, пише в своя статия британският The Guardian, който класира пет от най-добрите книги, посветени на епохата.

„Изтъкнати викторианци“ (Eminent Victorians) от Литън Страчи (1918 г.)

Книгата представя четири портрета на представители от тази епоха. Книгата често е представяна осмиване тази „мъртва“ епоха – квартет от необуздани нарцисисти, за които възхвалата на Бог е хубаво нещо, но много по-добро е Великобритания. Нещо, което според Страчи, е причината да се стигне до полетата на смъртта в Първата световна война.

„Лондонско момиче от 1880-те“ (A London Girl of the 1880s) от Мери Вивиан Хюз (1936 г.)

Този бестселър за живота от късната викторианска епоха разкрива пейзаж, който има поразителни прилики с модерните времена и женската еманципация. Това е свят на изпити, сертификати, пътувания с влак и жени професионалисти, които държат на своята независимост, въпреки че постоянно се чудят как да свържат два края.

„Другите викторианци“ (The Other Victorians ) от Стивън Маркъс (1966 г.)

В разгара на секс революцията Стивън Маркъс, професор в Колумбийския университет, издава книга, в която представя викторианците, като хора, за които няма теми табу – като мастурбацията например. Маркъс представ Викторианска Англия като еротична площадка.

Седмици след появата си във Великобритания през 1966 г. книгата задминава по продажби биографията на Нанси Митфорд за Луи XIV „Кралят Слънце“ и оглавява списъка с бестселъри на Острова.

Тогава The Times критикува книгата, като я определя като „ужасяваща“ и осмива автора като „ученик на мръсотия“.

Жената на френския лейтенант (The French Lieutenant’s Woman) от Джон Фаулс (1969 г.)

Сюжетът на този роман следва всички канони на класически викториански романс.

Чарлз Смитсън е сгоден за Ернестина, но се влюбва в Сара Уудръф, мистериозна фигура, която съчетава да задължителни за времето си образа – тя е едновременно гувернантка и изпаднала жена. Авторът предлага два края на сюжета, един щастлив и един тъжен, и приканва читателя да избере своя избор.

„Светилата“ (The Luminaries) от Елинор Катън (2013 г.)

В книгата присъстват всички задължителни атрибути на епохата – капитализъм, колониализъм, псевдонаука (астрология и сеанси) и проститутки. „Светилата“ печели „Букър“ и по този начин доказа, че тази отминала епоха продължава да е огледало на модерните сюрреалистични времена.