Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“. Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Г-н Славов, какъв е изводът от кръга консултации при президента за предстоящия вот?
Въпреки консултациите, които вървят от доста време, управляващите останаха глухи за смислените предложения. Фактите говорят, че очевидно в момента сме в сложна стуация. Държави, които са провеждали избори в момент на пандемия, непосредствено преди нас или около нас, са взели редица мерки. Веднъж, за да гарантират здравето на хората и второ – да са с достатъчно висока активност, за да има достатъчно висока степен на представителност, за да излъчи легитимна власт. Това, което виждаме в момента е, че управляващите нищо не правят. Седят и гледат. Поне да се поучат от добрия чужд опит.
Какви проблеми в Изборния кодекс очертаха консултациите при президента?
Основните от тях са – как гласуват карантинираните; българите в чужбина; как се гаратира здравето на хората – както на избирателите, така и на членовете в СИК; как ще се намерят хора за подвижните урни. Това са много въпроси, на които не чух смислен отговор.
Очерта се и „екзотичната“ идея да има машинен вот, който след това да се въвежда на ръка. По принцип машината гарантира, че гласът ти ще бъде правилно отчетен, а при пренасянето на данните на ръка има риск за неточности и дори злоупотреби. ЦИК дори не са предвидили обучение с машините.
Една от тезите на управляващите е, че видеонаблюдението и гласуването по пощата са „екзотични идеи“. Според Вас те могат ли да се въведат безпроблемно?
Определението „екзотично” за гласуване по пощата е за хора, които са загублили всяка връзка с реалността и а тотално скъсали с модерните технологии. Повечето европейски държави от години имат гласуване по пощата и съвсем скоро го видяхме в САЩ. Тук ни казват, че няма доверия в Български пощи, но те също са държавни, явно нищо не е направено.
Няма никакъв проблем да се въведе и видеонаблюдението. То е способ да гарантира доверието в изборния процес. Включително имаме и национална инициатива „Ти броиш”, там се включват все повече хора. Знаем кой има мнозинство в избирателните комисии. Самите застъпници могат с телефони и таблети да предават на живо самото броене чрез стримийнг платформи, а не после да виждаме надраскани протоколи. Те са огромен процент, а никой не поема ангажимент, че това няма да се допусне.
ГЕРБ сe притесняват от нещо, което ще се случва с броенето. Те се са предложили нищо по-добро, за да гарантират честността на този процес.
Какви са все още неразрешените въпроси?
Надявам се да се чуят всички разумни гласове на всички участници в тези консултации. Карантинираните няма да могат да гласуват към момента, говори се за законопроект по този въпрос; но аз не съм го виждал. Нямаме възможност за дистанционно гласуване, за българите в чужбина не е ясно какво ще се случи, ако там има локдаун. Разумно предложение беше поне за тях да има гласуване по пощата. Важен е и въпросът с разкриване на секции във Великобритния в контекста на Брекзит. Тези аспекти трябваше да бъдат решение, но парламентът беше във ваканция.
Имате ли информация какво се случва с договора за доставка на машините за гласуване?
Машинното гласуване е поредният провал на ЦИК. 2017-та беше първото дело, което спечелихме срещу тях, която тогава отказа да изпълни закона и да осигури машини. Тогава нещата се проалиха, защото отново нямаше време. От 2017 досега не сме спирали периодично да ги питаме, да ги съдим и гоним, за да се случи машинното гласуване – тези машини да са осигурени и да се използват за всеки следващи избори, а не 40 дни преди това да „вдигат рамене“, че нямат машини. През 2019-та на евровота, вместо да купят за 10 милиона, те ги дадоха „под наем” на същата фирма, която сега ще ни ги доставя. Скандалното е, че тази същата фирма не крие намерението си да ни продаде същите тези машини почти на същата себестойност.
Най-вероятно има общи и с датата. Ако не са осигурени в срок, има реална опасност изборите да не се проведат в предвидения в закона срок и ред. Това доведе до нови скандали и подозрения и нови възможности да се оспорват изборните резултати, защото не е спазен Изборният кодекс.
Към момента на цайта на ЦИК няма данни за сключен договор, няма и ясни срокове кога ще бъдат доставени и много важно – как ще бъдат одитирани. Ако целта е сичко това да се направи в последната секунда, рискът от скандал е огромен. Но отговорността е на хората, които взимат 14-та и 15-та заплата – ЦИК и тези, които ги избраха
Защо има нервност от страна на управляващите при консултациите с президента?
Управляващите разчитаха на ранна дата в пика на пандемията, надявайки се твърдите ядра на системните партии отново да решават всичко. Но се очертава това да не се случи. Защото високата избирателна активност най-вероятно ще е насочена срещу тях. Това е и заради несправянето с пандемията – седмици наредбяхме на първо място; заради всичките ремонти на ремонтите; подпорни стени, наводнения и други. При по-късна дата на изборите намалява тежестта на администрацията.
В момента не сме готови за провеждане на избори – още повече за тежкия сценарий. Не предвидено и обучение от страна на ЦИК. Имаме проблем с хората, които ще бъдат оставени под карантина в изборния ден и те няма да имат въможост да гласуват и колко голям ще е техният брой, но е възможно да е доста голям. Има и много индикации, че хората се притесняват от скупчването. Няма да е лесно да се намерят и членове на комисии.
Какво се случва с електронното гласуване, ще бъде ли въведено и кога?
От години призоваваме. Още 2016 въведохме първите стъпки за това гласуване, които вместо да надградят и да развият, те го отмениха, а сега вдигат рамене и казват „много сложно”.
От това, което гледах като консултации при президента на управляващото мнозинство, се замислих, че за всяко нещо, за което има оправдания как не може да стане, повечето неща са били предлагани. Предлагал съм да има район „Чужбина”, а да могат сънародниците ни да гласуват за определени кандидати, а не гласовете им да се преливат механично в общ сбор и те да не знаят за кого са гласували.
Още 2015 направихме предложение за дистанционно, електронно гласуване. Парламентът го прие и разписахме доста кратък, но ясен срок До 2019 и ЦИК и управляващите нищо не направиха, след това го отмениха. От 10 години правят електронно управление и електронно правителство, накрая го докарахме в София да не можеш да си купиш хартиен билет – за електронния изобщо не говорим.
