Президентът на България в периода 1997-2002г. Петър Стоянов коментира изказванията на руския патриарх Кирил, който беше на тридневно посещение в България по повод честванията за 3 март. На летището, преди да отлети от София, Кирил разкритикува президентът и премиерът на България, защото са отдали почит на финландските, полските, румънските и другите войници, участвали в Руско-турското освободителна война. Редно ли е гост да отправя такива остри реплики към домакините си – вижте мнението на президента Стоянов, изразено пред БНТ.
Преди повече от 20 години казах фразата „Обичам Русия, но повече обичам България” в Съвета на Европа. Бях президент с тримесечен стаж, но вече бях поискал от служебното правителство и България официално подаде молба за членство в НАТО. Това възбуди силно духовете, включително и в Русия. След речта в Страсбург Владимир Жириновски, който беше депутат от руската делегация в Страсбург, излезе и доста гневно, доста агресивно каза: „Как вие българите, които получихте даром своето освобождение, които по времето на комунизма изнасяхте своите некачествени стоки за огромния съветски пазар, вие сега тръгвате в НАТО срещу нас?”.
Тогава си спомням, че хората около мен се притесниха, защото очакваха, че това ще предизвика у мен голяма смущение – президент с почти никакъв стаж, при такова агресивно изказване – тогава се роди у мен тази фраза „Обичам Русия, но повече обичам България”.
След като напуснах залата, бях посрещнат от голяма група български студенти, които гледаха на мониторите моето изказване, и които се бяха разплакали и пееха „Мила родино”. Видях как френската охрана се засуети, а зад мен беше Жириновски. Той ме настигна и ми каза: „Всъщност вие се държите като патриот на вашата страна, а ние сме виновни, че докарахме работата до там” – нещо такова ми каза той.
Нека се върнем на думите на руския патриарх. Аз няма да ги коментирам от уважение, защото той е патриарх на най-голямата православна църква в света. Но тезите, които той разви заслужават коментар. Той каза най-напред, че цяла Европа е била против освобождаването на България, Русия се е възпротивила срещу това и е освободила България безкористно. Тук ми се ще да кажа, че преди войната, която ние с основание наричаме Освободителна, има една Цариградска конференция.
Цариградската конференция и войната са предизвикани не само от зверствата по време на Априлското въстание в България, но и от въстанието в Босна и Херцеговина, и от войната, която Сърбия и Черна гора обявяват на Турция. Тоест Цариградската конференция се събира, за да реши така нареченият Балкански въпрос. На тази конференция участват всички Велики сили – Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия, Обединеното кралство, Русия и Турция.
На тази конференция, между другото, се взема решение да бъде дадена автономия на българските земи и България е разделена на Западна и Източна. Веднага искам да кажа, че при това разделение двете Българии като площ са по-големи от площта на България днес. В Западна България влизат и Скопие, и Охрид, и Битоля, а в Източна България влиза цяла Северна Добруджа.
Идеята, че всички западни държави са били против освобождението на България е просто невярно. Истина е, че до тази война интересите на Западните държави съвпадаха с интересите на Турция, за наше съжаление. Истина е, че по време на Кримската война Русия беше сама, за съжаление, и това ни доведе до по-бързото освобождаване.
Но истината е, че по времето на Освободителната война, когато Русия обявява война, тя обявява война, защото Турция не спазва нито решенията на Цариградската конференция –султанът обявява новата Конституция, с която дава права и свободи на всички и казва, че вече няма нужда от Цариградска конференция.
Западните сили са доста раздразнени от това и Русия, използвайки това, обявява война на Турция.
Сега дали ние дължим благодарност на румънци, литовци, финландци, украинци, мисля, че е наш въпрос. Колкото и малък да е бил техният принос, ние сме длъжни да изразим своята благодарност. Но и още нещо – дори по времето на комунизма, когато беше най-силно клишето „нашите двойни освободители” – Русия ни освободи от турците, а Съветският съюз ни освободи от фашистите, дори тогава си спомням много добре, че на 3 март, по време на тържествената заря, винаги се казваше: „Изразяваме благодарността си на руските братя освободители, но искаме да благодарим и на румънци, финландци…” и т.н.
Този въпрос се превръща в много чувствителен и аз започвам сериозно да се замислям за 3 март като национален ден на България – какъв е този национален ден, който ще разделя българското общество.
Прочетох доста коментари, видях, че те са противоположни. Веднага искам да кажа нещо, което ми се струва много важно – чувствата на българския народ към руския народ не могат да бъдат променени, това е кодирано в нашето национално съзнание, то започва от дядо Вазов и „Под игото”, когато Марийка на въпрос кой ни освободи от Византийско робство казва: „Асен и Петър, но от турците ще ни освободи Русия”.
Надявам се, че винаги ще бъде такова чувството и на голяма част от руснаците към България, независимо от политическата конюнктура. Но отношенията между българския и руския народ са нещо различно от правенето на реална политика.
Тук трябва да припомним, че в нашия кратък исторически живот след Освобождението, ние сме имали поне два пъти откровени стълкновения с Русия като държава. Първият път по време на Съединението. Ние обявяваме нашето Съединение, въпреки Русия. Очакваме да ни нападне Турция, която има юридическо основание да ни нападне, защото ние обявяваме турска територия за своя. Напада ни нашата сестра Сърбия. В голяма степен зад нея стои Русия. Руският император ни е сърдит, че правим Съединението и заповядва на целия руски офицерски корпус да се изтегли от България.
В Сръбско-българската война нашите главнокомандващи са капитани и майори. Нашата войска, която е в Харманли, за да ни защитава от Турция, трябва да отиде на запад, за да ни защитава при Драгоман.
Сръбско-българската война всъщност, нека не прозвучи крайно, но беше в известен смисъл подарък за българската независимост, защото победата в тази война подпечата нашата независимост. Тя подпечата и съединението на Северна и Южна България.
Още един път ние се изправяме срещу Русия – 1915г. през лятото всички ухажват България на чия страна да застане – на Германия и Австро-Унгария, или на Франция, Англия и Русия. България все пак избира да застане на страната на Германия – колко правилно е това решение, е друг въпрос. Тогава Русия е крайно недоволна от това решение и има даже един апел на Славянското дружество в Москва, който прави крайните български русофили доста скептични по отношение на Русия. Те казват, че Славянският комитет признават сръбските етнически и исторически права над Македония. Казват също, че българският народ за 500 години робство нито веднъж не е вдигал пушка срещу угнетителите си и че е започнал своето възраждане с борба срещу Църквата майка.
Това са три неща, които много дълбоко засягат българското национално чувство – и църковната ни борба, и борбите ни за национално освобождение са наше страхотно достояние и никой няма право да ни говори така.
Това кара народният поет Иван Вазов, най-чистият русофил, да напише едно страхотно стихотворение за руските войни, в което казва: „Що дирите в Балканските поля, немили и неканени” .
Той пише един куплет, който ми се иска да цитирам:
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.
В известен смисъл, когато казах „Обичам Русия, но повече обичам България”, аз всъщност цитирах дядо Вазов.
Това трябва да е, според мен, веруюто на днешната просветена българска интелигенция. Стига сме влизали в тези безплодни спорове.
Когато става въпрос за тази реторика – вие не сте ни докрай благодарни, трябва да сте ни още по-благодарни – веднага се сещам за речта на Доналд Туск по време на церемонията по откриването на българското европредседателство в Народния театър. Той каза, горе-долу, „никой не ви е дал нищо даром, всичко сте постигнали сами”.
И аз си спомням възторгът на публиката, всички станаха на крака и го аплодираха, защото така се говори и това всъщност е истината.
България е направила своя избор – НАТО и Европейският съюз – трябва да отстояваме категорично този избор, без всякакво колебание и трябва много категорично да защитаваме своя национален интерес, дори когато от страна на Русия идват такива внушения.
