Петър Стоянов: Обичта ни към Русия трябва да спира там, където започва националният ни интерес

Днес по случай Съединението на България президентът Петър Стоянов (1997-2002) даде интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ.

ДЕБАТИ.БГ публикува интервюто с малки съкращения:

Определиха ли събитията от 6 септември 1885 година съдбата на България?

Да, в много голяма степен тези събития определиха съдбата на България. Първата и много важна последица от Съединението е, че ние реализираме част от националния си идеал. Българите от двете страни на Балкана се обединяват. Това има чисто количествено измерение – България става по-голяма. Защо е важно да е по-голяма и защо нашите съседи Гърция, Сърбия и Румъния недоволстват? Защото политическите елити от всички страни очакват с нетърпение позиционирането си по отношение на бъдещето преразпределение на наследството на Османската империя.. В навечерието на Балканската война България вече е с 97 000 кв. км. площ, Гърция с 65 000 кв.км, а Сърбия с 48 000 кв.км. България има население от над 4 млн души. И Сърбия, и Гърция са под 3 милиона.

Съединението има много голямо значение и за самочувствието на българския народ, защото това е първото голямо изпитание пред новата българска държава, пред Княжеството и след това – пред обединена България. Тогава нашият национален елит се справя блестящо – и в дипломатическо, и във военно отношение. С победата на България при Сливница се подпечатва актът на Съединението. Това са външните очевидни последици от българското Съединение.

Може ли да направите разлика между национален елит и политически такъв. Защо?

Националният елит включва в себе си и политическия елит, но също така интелектуалци, журналисти, писатели и видни хора. За мен националният елит живее с чувството, че има отговорности – преди всичко към нацията. Това не може да се изисква от останалите хора, които имат чувството, че живеят само с права.

България няма загубена битка, но това не може да се каже за политическата сцена. Ако говорим за изводите от Съединението, какви биха били те тогава? Какви са последствията?

Съединението, освен всичко друго, напълно обърква дотогавашната представа на българина за политика. До Съединението не съществува понятие като русофили – всички са русофили. В представите на българина тогава има един основен душманин и това е Османската империя, от която искаме да се освободим. Второстепенни врагове са Западните сили, които подкрепят Османската империя и имаме един голям приятел, в който нашият взор е изцяло вперен, това е Русия.

След Съединението българинът е  съвършено объркан, затова защото Османската империя, която би трябвало да влезе в пределите на Източна Румелия, за да защити своите права – не го прави. Напада ни Сърбия – нашата сестра. От друга страна Русия е против Съединението и го нарича „вероломен акт“. Тя иска българският княз Александър Батенберг да абдикира и нарежда на руските офицери да напуснат българската армия, като по този начин я обезглавява. Българският народ се чуди в тази ситуация какво става.

На всичкото отгоре, въпреки всички твърдения, българският политически елит е силно разединен по отношение на Съединението. Когато то е вече факт, българските русофили реагират негативно. Те смятат, че това е дело на „чапкъни и нехранимайковци“, и че нито едно дело в България не може да завърши положително, ако не е подкрепено от Русия. Тези бурни времена раждат чувството за национален интерес, който е различен от руския, създава се едно разделение на русофили и русофили, което за съжаление продължава и до днес и парализира българската национална енергия. И днес стои въпросът – до къде трябва да стигна границите на благодарност към Русия. До там, където започва нашият национален интерес.

Историята се повтаря. Съгласен ли сте?

Не бих казал, че историята се повтаря – моето недоумение идва от това, че почти 140 години след Съединението продължаваме да си задаваме един и същи въпрос – за отношението към Русия.

Защо винаги трябва да е ЗА или ПРОТИВ Русия?

По време на Съединението никой не е употребявал термина русофоби, той се ражда доста по-късно и е плод на пропагандата. Как не можахме да намерим успешната формула за отношенията ни с Русия 140 години? Няма друга европейска държава, в която да има подобно разделение по отношение на трета държава. Може да има различни гледни точки по безброй каузи, но националната кауза остава една.

Коя е нашата?

Национална кауза винаги съществува. Днешната не е толкова романтична, колкото е била каузата за Съединението. Днешният национален идеал е за по-висок стандарт, сигурен живот и справедливост. Ако постигнем този скучен наглед идеал, ще станем като онези държави, в които емигрират българите.

При нас обаче е по-интересно. Изправени сме пред чести избори. Те по-трудни ли са?

Това за мен подкопава целия фундамент на българската демокрация. Все повече хора започват да си казват, че ако това е демокрацията – на всеки 4 месеца да правим избори, то тя не ни харесва. Хората, които се занимават с политика, трябва сериозно да се замислят върху това. Непрекъснатите нападки и атаки режат клона, върху който всички стоят, и никой няма да излезе печеливш от подобна ситуация.

Лидери ли си търсим или месия?

От Източното православие сме много склонни към месианство и не можем да приемем мисълта, че България не може да се оправи без месия. Ние не може да приемем много охотно скучния начин за реализиране на българския идеал. Искаме да се реализира с противопоставяне, но от това никой в България няма полза.

Връщайки се към онези събития – Македония остава завинаги извън пределите на България. Кои бяха грешките тогава? Как изградихме едно цяло поколение, което да мрази всичко българско?

Това е дълбока вода. Движението за Съединението е и движение за освобождението на Македония. Съвсем правилно и хладнокръвно се преценява, че няма да имаме сили за тези два удара и се оставя за по-късно. Съединението показва и на Цариград, и на Великите сили какво ще се случи с Македония, за която борбата става изключително тежка и именно това ѝ придава революционен романтизъм.

Трябва да имаме доверие на зрелостта на българския народ, който може да приеме историческата истина и да не вярва на патриотарски клишета. Всичко може да се навакса, но се изисква спокоен тон. Хората в Македония днес са много по-различни от своите прадядовци. Новото поколение живее съвършено нов живот и ние трябва да се отнесем с разбиране.