Не мога да разбера тона на някои наши историци за Македония, тон, който се лута между снизходителността и сарказма, в който се вместват вицове за македонците. Това е груба провокация по отношение на българо-македонските взаимоотношения, по-груба провокация не мога да си представя. Договорът с Македония може да бъде подписан и ще бъде.
Отношенията ще се развиват, но трябва винаги да е на една и съща основа. Не трябва да прекратяваме дебата за това, което се случва на Балканите, каза днес президентът Петър Стоянов (1997-2002) в разговор по БНТ.
Вярвам, че ще успеем да свършим договора с Македония. Не трябва никога да прекратяване дебата за това какво се случва с Македония, с народа ѝ.
Когато говорим за Македония, винаги сме готови да говорим за външните фактори. Крайно време е да се обърнем към нашите собствени грешки – първата е по време на Илинденско-преображенското въстание, а втората фатална историческа грешка е веднага след Втората световна война.
Грешки продължаваме да допускаме и днес. За съжаление, след Втората световна война, ситуацията в Македония беше коренно променена, започна съвсем явен процес на обезбългаряване и на налагане на едно чуждо на българското самосъзнание, най-големите грешки допуснахме ние, българите, обясни Петър Стоянов.
За своята знакова реплика „Историята на Македония е най-романтичната част в историята на България“, думи, изречени през април 1997 година, Петър Стоянов поясни:
Романтизъм, защото когато започва четническото движение, цяла България знае за това. Това е нашето второ Априлско въстание. Ние българите няма как да се лишим от тази страница в нашата история, затова е най-романтична, това вложих.
Фразата не беше мислена преди това. Това,което казах, е че ние първи признахме Македония. Никой не оспорва територията, независимостта на Македония, но има една граница, която няма да прескочим – историята си не даваме. Това беше поводът, уточни Стоянов.
