Петков пред „ДЕР ЩАНДАРТ“: За тангото в нашия случай са нужни трима

Съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Кирил Петков описа в статия пред австрийския всекидневник „Дер Щандарт“ защо Виена трябва да преосмисли ветото си за присъединяване на България и Румъния в Шенгенското пространство. Преводът на статията е на сайта „Булевард България“.

Ветото на Австрия забавя присъединяването на България и Румъния към Шенген. Шенгенското споразумение урежда, наред с другото, свободното движение на хора без контрол по вътрешните граници.

Средностатистическият европейски гласоподавател всеки ден се сблъсква с различни икономически и политически кризи – от инфлацията на хранителните продукти до войните в Украйна и Близкия изток и миграционните вълни.

Това постоянно състояние на страх от бъдещето създаде благодатна почва за възхода на националистически, десни и леви екстремистки партии в цяла Европа. Тези партии разчитат на страха и омразата, предлагат грешни решения и създават усещане за липса на алтернатива. Идеите им само ще задълбочат проблемите, които претендират да решават.

Ярък пример за този проблем са дебатите за включването на България и Румъния в Шенгенското пространство.

След встъпването в длъжност на новото правителство България постигна значителен напредък в борбата с корупцията. Парламентът в София прие най-строгия антикорупционен закон от десет години насам, въведе механизъм за разследване на главния прокурор и дори отвори българската конституция за промени, които да доведат до съдебна реформа. Очаква се Нидерландия (другата страна членка на ЕС, която засега не допуска България и Румъния в Шенген – б.р.) да оттегли ветото си поради този напредък.

Ситуацията в Австрия обаче е различна. Популистката реторика, че разширяването на Шенген е равносилно на наплив от мигранти, е лишена от всякаква основа, но често се разпространява в националистическите среди.

Само два процента

Какви са истинските факти въздействието на разширяването на Шенген върху миграцията? Към днешна дата само 2% от мигрантите в Австрия идват от България и Румъния. По-голямата част от потоците от хора към Европа идват по западния и централния маршрут, както и през Западните Балкани. На границата между България и Турция се падат само 2% от нелегалните пресичания. Затова и България и Румъния не допринасят съществено за проблема с миграцията в Австрия.

Освен това в момента повече от 1500 служители охраняват вътрешната граница между България и Румъния, тъй като и двете страни не са част от Шенгенското пространство.

След присъединяването на София и Букурещ тези ресурси могат да бъдат прехвърлени към външната граница на ЕС с Турция, за да се повиши сигурността.

България дори е готова да подпише споразумение с Австрия за допускане на австрийската полиция на външната граница. Това също свидетелства за истинско лидерство и подход към решаването на проблемите.

Шенген не се отнася само до миграцията; той има и значително въздействие върху всекидневието на австрийците. Голяма част от пшеницата, олиото, плодовете и зеленчуците на австрийския пазар идват от Турция, България и Румъния.

Сега камионите, превозващи тези стоки, чакат по четири дни на „Дунав мост“ между България и Румъния, защото двете страни не са част от Шенген. Това води и до допълнителни логистични разходи, а тях ги плащат австрийските потребители. Най-голямото притеснение на средностатистическото австрийско семейство са цените на храните и инфлацията. Включването на България и Румъния в Шенгенското пространство е най-лесният начин за пряко въздействие върху цените на храните и инфлацията в Австрия.

Чували ли сте някога националист да изтъква този икономически аргумент? Едва ли, защото те предпочитат да играят със страховете на хората, вместо да предлагат решения.

Руският газ

Друга критична тема за Австрия са източниците и цените на природния газ. Съществува значителен риск руският газ да не достига до страната през Украйна през следващата година. Две възможни алтернативи за доставка идват директно от България и Румъния.

България може да доставя газ на Австрия чрез газопровода „Турски поток“, а Румъния може да осигури газ от своите черноморски ресурси. В година, в която Австрия се нуждае най-много от приятелите си, тя трябва да реши дали да ги отблъсне с фалшива националистическа реторика, или да работи заедно с тях, за да осигури алтернативни доставки на газ на възможно най-ниска цена. Нека да преосмислим позицията за Шенген от тази гледна точка!

Ако говорим за икономика, австрийските компании са втори по инвестиции в България и трети в Румъния. Дружествата биха искали двете страни да се присъединят към Шенген възможно най-скоро, защото иначе сами поемат по-високите логистични разходи.

Предимства за Австрия

Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство би довело до намаляване на миграционните потоци, отделяне на значителни ресурси на вътрешната полиция за външните граници, възможност за австрийско наблюдение на границите. Това би бил успешен модел за промяна на Шенген и справяне с небългарските и нерумънските миграционни потоци. Освен това ще има по-ниски цени на храните, по-голяма енергийна сигурност във времена на геополитически рискове и по-добра рентабилност за австрийските компании инвеститори.

Защо австрийското правителство не се съгласява напълно с тази стратегия, въпреки че тези аргументи са неоспорими?

Отговорът се крие в страха от националистическо-популистката реторика, която се стреми да спечели популярност с евтини, основани на страха мотиви.

Истинското лидерство се проявява, когато правиш това, което е правилно за страната ти, и го съобщаваш на хората. Само тогава може да се противодейства на националистическата реторика и да се постигне политическо лидерство в полза на избирателите.

България и Румъния са готови да помогнат на Австрия да вземе правилното решение. Но в този случай са необходими трима, за да танцуват танго!