Петков: Трябва да освободим културата от политиката

Преговорите за съставяне на правителство в сектор „Култура“ премина добре. Дебатиращите се обедниха около процента от БВП, който трябва да се отделя за култура. Наблегна се на необходимостта финансите да се разпределят прозрачно. Сред темите бяха и поправки в Закона за меценатството, поправки в Закона за радиото и телевизията и изработването на Закон за статута на артиста и твореца. 

ДБ: Бюджета за култура да бъде  1,5% от БВП

Бюджета за култура да бъде  1,5% от БВП. Това пожелаха от „Демократична България“ по време на преговорите.

„Има едно писмо, което е подписано от повечето творчески съюзи. Там се споменава достигане поне на 1% от БВП. Две от партиите тук заложиха това искане в своите предизборни кампании, а другите две единодушно го подкрепиха. Така че трябва да имаме минимум увеличение на 1%, но трябва да имаме и ясна стратегия как да се харчат тези пари. Моите наблюдения са, че много неща се написват на теория, но на практика нещата липсват“, обясни Васил Гюров.

Обърнато бе внимание, че в цяла Европа този процент е 1% от БВП.

Сред исканията им беше още преобразуване на Закон за меценатството, ревизия на Закона за радиото и телевизията, нов Закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия.

„Искаме да увеличим средствата за култура, но и да реформираме културните институции. Важно е да превърнем всяка една от тях дали на местно или национално ниво, в работеща“, обясни Бонка Василева. Тя обърна внимание, че е необходима и дигитализация на сектора.

ИТН: Да се изготви програма за международен културен обмен

Да се изготви програма за международен културен обмен, както и да се повиши ролята на българските културни институти зад граница. Това поискаха от „Има такъв народ“. Според тях връзката между институциите в държавата ни са скъсани.

Необходимо е изграждането на културен календар, твърдят още те.

Създаване на програма за регионална и културна политика, определяне на съотношението за минимална работна заплата в сектора, определяне на минимални цени за входните такси за културни събития по региони, пререгистрация на частните колекции с археологически артефакти искат още те.

Преразглеждане на закона за филмовата индустрия, приет от 44-ото НС, защото бил внесен и приет без обществено обсъждане. Не бил направен и анализ „Разходи-ползи“.

„Загубихме една година без киноиндустрия и аз се срамувам от това. Предишното НС заедно с актуализацията на бюджета искахме да дадем пари за културата, а министерството не искаше да си ги вземе“, каза Любомир Каримански.

Той предложи да се внесе нов законопроект, като преди това се сформира работна група.

От ИТН поискаха Закон за старите столици на България.

БСП: Последните 10г. са черна дупка за българската култура

В историята на България през 2003 г. за пръв път доближихме БВП за култура да доблилжи 1%. След това дойдоха ГЕРБ. 1% е минимума, който трябва да постигнем. Раздаването на пари трябва да е прозрачно. Творците трябва да са равнопоставени, защото в момента не са.

Необходимо е изработване на Национална културна стратегия и това трябва да се случи до средата на март.

 „Срамота е такава стратегия да отсъства“, каза социалистът Александър Симов.

ОТ БСП поискаха и нов Закон за радио и телевизия.

Печалното 112 място по свобода на медиите не е случайно. Според БСП трябва да се изработят общовалидни критерии за финансиране на медиите.

По думите на Симов е нужен и закон за сценичните изкуства.

„Знам, че сега всички културни дейци, които ни гледат в момента настръхват, но така ще можем да махнем част от мрачното наследство“, каза още той.

Според Симов работещите в културния сектор, особено работещите в читалищата са работещи бедни.

Левицата поиска и  минимална работна заплата за самоосигуряващите се творци.

Да се наблегне на културното наследство и конкретно на траклите, поискаха още дебатиращите. Обсъдена бе и темата РСМ. Порогаването на българските паметници и гробища.

Членовете на дебата обърнаха внимание, че културата и археологията са свързани. Те изразиха мнението си, че средствата, които се отделят ежегодно за археология трябва да се разпределят равномерно.

Заключението

Съпредседателят на ПП Кирил Петков заключи, че в  момента огрмони средства се разпределят по политически културни дейци.

„Трябва да махнем политиката от културата“, категоричен бе той.

Според Петков финансирането трябва да е свързано с качеството на продукцията.

„Приоритет трябва да е и запазването на културно наследство. Предприемачеството в културата не трябва да е табу. Не може цялата ни култура да е финансирана от държавата“, каза той.

По думите му в момента губим и историческото си наследство и културата си.

Тодор Мечкарски от „Продължаваме промяна“ прибави, че Националната стратегия за култура е спешна и трябва да е първата стъпка. Общ приоритет е и дигитализацията.

Той обърна внимание, че не трябва да има мандатност на директорите на културни институции. Контролът трябва да е постоянен. Нужда е и атестация, която да подсигури контрола. Трябва да се подсигури и фонд, който да подпомогне трупите за да пътуват по по-малките населени места.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини