България трябва да доизгради липсващата инфраструктура в областта на природния газ и електроенергията в региона, за да може да се върви към интегриране на пазарите, заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на кръглата маса на тема „Рискове и перспективи за енергийната сигурност на Югоизточна Европа“ в София, на която взеха участие още председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов и депутатът от ГЕРБ и председател на Комисията по енергетика Делян Добрев.
В управленската програма на българското правителство един от основните приоритети в енергийния сектор е именно диверсификацията на източниците и маршрутите за доставки на природен газ, припомни Теменужка Петкова.
Хубаво е, че българските управляващи са наясно каква трябва да бъде енергийната им политика. Действителното състояние на проектите в тази сфера обаче не отразява казаното от тях. Междусиситемните връзки със съседните страни, които трябва да осигурят газова независимост на страната ни от Русия и по-ниски цени на синьото гориво за бизнеса и домакинствата, на практика – или не се случват, или не функционират с пълен капацитет.
Връзката с Румъния е факт, след 7-годишна епопея: строителството й започна през 2009, но беше пусната в края на 2016. Малко след еуфорията по откриването й, стана ясно, че има проблем с различното налягане между газопреносните системи на двете страни и в момента за доставки към България може да се ползва едва 1/3 от капацитета на интерконектора. Надеждите са това да се промени догодина, когато от румънска страна бъде изградена компресорна станция. От 2019 Румъния става официален участник на международния газов пазар, но на този етап от „Булгартрансгаз“ не са заявили интерес към доставки от Букурещ.
Изграждането и въвеждането в експлоатация на връзки с газопреносните системи на останалите съседни страни Турция, Гърция и Сърбия също върви бавно. Предвижда се това да стане межди 2020 и 2022, ако няма забавяне.
Връзката с Гърция, която е най-важна за България, е пример за колебливата национална политика по отношение на диверсификацията на газовите доставки. Чрез интерконектора от края на 2020 г. в страната ще се доставят 1 млрд. куб.м газ годишно от азербайджанското газово находище „Шах Дениз“. Този проект е от стратегическо значение, тъй като директно ще намали зависимостта на България и региона от Русия и ще ги постави в по-добра позиция спрямо „Газпром” при предстоящо подновяване на договорите, преговорите за което вече започнаха под натиска на Европейската комисия, смятат от Центъра за изследване на демокрацията, един от организаторите на събитието. Изпълнител на съоръжението е „Ай Си Джи Би“, а очакваната стойност на проекта е 4,2 млн. евро. В момента тече търг за избор на инвестиционен контрол. Ако изборът не се обжалва, което е малко вероятно, реалните строителни работи могат да започнат в края на годината. Обжалването, обаче е най-вероятният сценарий и може да отнеме около една година.
Междусистемната връзка с Турция също е в начален етап. В края на август беше изготвено инвестиционно предложение. Като изпълнители са посочени „Булгартрансгаз“ и „Боташ“.
Връзката България-Сърбия се планира още от 2012 и трябваше да е готова през 2015, но проектът беше отложен заради липсата на осигурено финансиране от Сърбия. Миналата година стана ясно, че Европейската инвестиционна банка може да подкрепи Белград за интерконектора, но засега няма информация средствата да са договорени окончателно. (От българска страна съоръжението е с окончателно инвестиционно решение и срок на приключване 2022, а изпълнител е Министерство на енергетиката.)
По време на конференцията Теменужка Петкова сподели още, че към настоящия момент доставките на природен газ са в обичайния си режим и няма основания за притеснения, въпреки ескалиращото военно напрежение между Русия и Украйна в района на Керченския проток. Припомняме на министърката, че преди близо 10 години, когато отново отношенията между Русия и Украйна бяха силно обтегнати, Русия реши да спре газа за Украйна, а като последица – и за голяма част от Европа. В резултат, през 2009-та възникна „Газовата криза“.
Въпреки че Русия се доказа като ненадежден партньор, управляващите продължават да укрепват руската енергийна хегемония у нас. Пресен пример са скорошните изявления, че сме готови да строим „Турски поток“ без да е ясно дали „Газпром“ ще строи втора тръба, дали ЕК ще одобри проекта и на на последно място – има ли икономическа изгода за България, на фона на другите възможности.
