Два милиарда и 800 лмн. лева, според министъра на енергетиката Теменужка Петкова, ще струва новата газова инфраструктура на България, в изпълнение на актуализираната държавна стратегия за доставките и търговията с природен газ. Това заяви Петкова Народното събрание (НС). По думите й три са основните направления: създаване на газова борса, акционерно участие в LNG терминала, който се стои край Александруполис и създаване на собствен газов терминал или хъб, което е една от любимите идеи на премиера Борисов.
„До края на годината „Булгартрансгаз“ трябва да направи необходимото и да създаде борса за търговия с природен газ“, каза Петкова. „Като едноличен собственик на капитала на борсата предлагаме да бъде „Булгартрансгаз“ и в последствие да се развият съответните платформи за търговия с природен газ на борсата и действително тя да бъде ликвидна и да бъде и механизъм за либерализация на пазара на природен газ, не само за България, а и за целия регион,“ допълни тя.
Идеята за газова борса беше представена в средата на месеца от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, като замисълът е да се предложат миноритарни дялова от дружеството на фондовия пазар. Пред БНР той коментира, че целта е на определен етап тази борса да не бъде 100 % държавна, а всички крайни потребители на територията на страната, синдикати и работодателски организации, да бъдат част от нея, за да се осигури достатъчно ликвидност. Подобен модел много напомня на китайския държавен капитализъм, който пренесен на нашите ширини звучи повече от абстрактно. Вероятно тази концепция ще претърпи промени в бъдеще, защото правилата на Европейския съюз изискват борсовия оператор да е отделен по собственост от държавните газови компании – били те доставчици или производители на газ.
По-важният момент обаче е откъде ще идва синьото гориво не само за борсата, но и за българските потребители след 2020 година. Според Петкова: „Третият аспект, в който считаме, че трябва да бъде актуализирана газовата стратегия на страната е свързан с необходимостта да осигурим различни източници за доставка на природен газ. Това може да се случи, ако притежаваме необходимата инфраструктура. Като възможност за това, освен инфраструктурата, виждаме участието на „Булгартрансгаз“ в терминала за втечнен природен газ на Александруполис, който сега се структурира като проект. Смятаме, че той е отлична възможност да се осигурят количества природен газ от различни източници, така че да изпълним стандарта, към който се придържаме- за доставка на природен газ он най-малко три различни източници. Участието в този проект ще даде възможност да доставяме втечнен природен газ и от САЩ, Алжир, Катар и да създадем реална конкуренция на пазара на природен газ в страната и региона“, каза ощеТеменужка Петкова.
По всяка вероятност, държавата вече вижда реалната опасност след две години руския концерн „Газпром“ да прекъсне доставките по газопроводите, минаващи през Украйна. Оттам е и единствената действаща връзка, която има страната ни към момента, макар че към тази дата трябва да работи на пълен капацитет интерконектора ни с Румъния и този с Гърция.
Европейската комисия одобри държавната помощ за изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция. Иначе финансирането ще се осигури чрез пряко дялово участие за 46 млн. евро от акционерите на съвместното дружество ICGB и вноска от 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване, която се управлява централно от Еврокомисията. Отделно Българският енергиен холдинг взе заем за 110 млн. евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка, а участието на българската държава ще е с 39 млн. евро.
За изграждането на новата ни газова инфраструктура ще се необходими около 2,8 млрд. лева, каза още Петкова. Освен газовия терминал, участието в LNG-терминала до Александуполис и държавната борса, проектът включва обособяване на 468 км линейна мрежа газопроводи и съответните компресорни станции. Засега обаче сметките са предварителни, а реалната стойност, както е известно ще се види след провеждането на съответните обществени поръчки.
„Турски поток“ – в сянката на новата ни газова инфраструктура
Напоследък във връзка с „газовите потоци“ през България в полезрението на обществото се върна темата за „Турски поток“. До този момент, няма официална информация от страна на „Газпром“ дали проектът ще има втора тръба и от къде евентуално може да мине тя. За нея обаче се говори усилено от страна на политиците – по време на посещението си в Анкара за откриването на морския участъка на „Турски поток“, руският президент Владимир Путин заговори за предстоящия втори етап – сухоземното трасе. И ако Путин не конкретизира от къде може да мине то, няколко дена по-късно проправителствения руски вестник „Комерсант“ написа, че „Газпром“ е взел решението втората тръба да мине през България, Сърбия, Унгария и Словакия. От „Газпром“ не коментираха новината, но нашите политици го направиха, при това – обилно.
Докато се радваха, че „Турски поток“ евентуално ще мине през наша територия, политиците ни забравиха, че подобен проект трябва да се съгласува с ЕК. Предшественикът на „Турски поток“ – „Южен поток“ загуби финансирането си, след като стана ясно, че не покрива изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Подобна съдба може да сполети и „Турски поток“, а страната ни отново – да се претърпи огромни финансови загуби. Припомняме, че срещу „Турски поток“ на 15 ноември се изказа и американският министър на енергетиката Рик Пери. „Не бива да позволяваме повече на Кремъл да използва енергията като оръжие“, призова той от унгарската столица Будапеща. Пери се обяви за диверсификация на източниците на доставка на енергоносители за Стария континент. По думите му Русия използва проекта „Северен поток-2“ и състоящият се от много отсечки „Турски поток“, за да се опита да укрепи своя контрол над Централна и Източна Европа, каза той, цитиран от „Ройтерс“.
