Преговорите за Брекзит започват, а правителството в Лондон има слабо сцепление с властта. След предсрочните общи избори, в страната се стигна до т.нар. „висящ кабинет“ или правителство на малцинството, като Консерваторите потърсиха съюз с по-малката партия на Юнионистите, за да удържат властта преди решителната крачка – напускането на Евросъюза. Разгромът на управляващите, обаче постави редица въпроси, сред които колко дълго премиерът Тереза Мей ще запази поста си и какви условия на развода си с Европа ще договори Обединеното кралство.
Основното предизвикателство е – как на фона на парализиращата несигурност главните действащи лица – министър-председателят Тереза Мей, лидерът на опозицията Джеръми Корбин и европейските правителствени ръководители, да постигнат напредък?
Приоритетът е да се подпише някаква сделка, преди 29-ти март 2019-та, когато Великобритания официално трябва да напусне ЕС. Ако това не стане, ще се стигне до хаотичен Брекзит, който ще нанесе вреди на първо място на Великобритания, но също – и на ЕС. Въпросът е заслужава ли си рискът? Едва ли.
А избягването на т. нар. „твърд Брекзит“, може да се постигне с преходно споразумение, което да даде нужното време за изработване на нов договор между Острова и Стария континент.
Пример за подобен договор, макар че не се касае за геополитически „развод“, е Всеобхватното търговско и икономическо споразумение, което беше постигнато между ЕС и Канада. Съставянето му отне цели седем години. Споразумението с Великобритания, обаче опира не само до търговски и икономически въпроси, и в този смисъл – трябва да бъде по-широко и задълбочено, а това означава, че може отнеме доста време. Ако нищо не бъде подписано до 29-ти март 2019-та, обаче, Велокбритания ще загуби преференциалните си условия за търговия с ЕС.
След изборите на Острова от 8-ми юни, все по-възможни изглеждат вариантите за „мек“ Брекзит. Единият клони към договора на ЕС с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които са част от Общия европейски пазар и от Европейското икономическо пространство (ЕИП), но не членуват в ЕС. В замяна, плащат вноски в бюджета на общността. Другата популярна версия за „нетравматичен“ Брекзит пък включва швейцарския модел. Страната членува само в първата организация – Единния пазар и е извън Митническия съюз, който спада към ЕИП.
Постигането дори на такъв тип „лимитирана сделка“ няма да е лесно, но пък е възможно. А случилото се напоследък работи в тази посока.
Основният проблем на премиера Тереза Мей, която е привърженик на твърдия подход е, че няма мнозинство в парламента. За да получи подкрепа, с която да прокара законодателните мерки за Брекзит, тя трябва или да обедини Консерваторите, или да се договори с други политически сили.
Засега второто изглежда по-възможно.
За целта, Мей трябва да предложи на Лейбъристите, преходно споразумение, което да включва членство в Европейското икономическо пространство. Това ще позволи на Великобритания да участва в Общия европейски пазар, както и да предлага финансови услуги на територията на общността (а Лондон е финансовата столица на ЕС) и ще й даде и други ценни търговски привилегии, но също така ще я накара да приеме свободното движение на хора в рамките на ЕС и не на последно място, Великобритания ще трябва да се съобразява с част от европейското законодателство, макар че няма да участва в него.
В дългосрочен план, подобно споразумение не е никак привлекателно за Великобритания, но пък в краткосрочен – може да се окаже работещо. И определено е по-добър вариант от напускането на общността без споразумение. От гледна точка на настоящия момент, Мей няма да успее да обедини партията си около идеята за „твърд“ Брекзит. И точно тук изгрява звездата на лидера на лейбъристите Джереми Корбин.
Опозицията в лицето на лейбъристите би трябвало да подкрепи такъв тип споразумение. Защото за подобно прекратяване на членството в ЕС, се бяха обявили те по време на предизборната кампания: с поставяне на приоритета върху икономическата стабилност, на цената на по-малка независимост от ЕС, особено по въпросите на миграцията. Корбин, би могъл да „продаде“ подобен сценарий за Брекзит като победа на избирателите си и то с пълни основания. От друга страна и Мей няма да остане с празни ръце: тя може да подкрепи този развой с кисела усмивка и да изтъква непрекъснато необходимостта от единение на нацията.
Но какво печели Европа от това? Все пак, сделката има две страни. Подобен сценарий за Брекзит, би намалил рисковете за европейската икономика, но до скоро изглеждаше прекалено мекушав, от перспективата на ЕС. Като че ли напоследък, желанието да накажат британците за проявената дързост отслабва у европейските лидери. След изборите и унижението на Тереза Мей, което донякъде напомня на кръстоносния поход на Дейвид Камерън, Европа не търси повече възмездие. И без да се налагат повече санкции, Брекзит не е привлекателен модел за останалите страни членки.
Икономиката на Обединеното кралство е в застой, инфлацията отбелязва ръст и забавя развитието. Цената на Брекзит (около 60 млрд. паунда), може да доведе до стагнация. От друга страна, доверието в Европа нараства. Повечето от икономиките в ЕС се справят по-добре от Великобритания. Популистите във Холандия и Франция претърпяха неуспех, а в Италия се препъват. Удивителният успех на Еманюел Макрон и неговата партия на изборите във Франция, сякаш предвещава нова ера в европейския прогрес и реформи. Европейските политици вече не застават в отбранителна позиция, като се заговори за Брекзит.
Да не се лъжем – Великобритания го е закъсала. Но има резерв. Във вътрешнополитически план, унижението на Тереза Мей, означава задължителен компромис с Корбин. А в Европа труимфът на Макарон, прави възможно сносхождението към Великобритания. Някъде там е и светлинката на изхода от тунела.
Седем теоритични варианта за Брекзит – надяваме се все един да се окаже работещ:
