ИПИ: Пловдив е най-бързо развиващата се област в България, София – най-богатата

Област София е най-богатата област в страната, сочи изследване на Института по пазарна икономика. Най-бързо развиваща се област е Пловдив. Това сочат данните от ежегодното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили”. Самите профили на 28-те области в страната обхващат осем категории, всяка от които има отношение към качеството на живот и развитието на областите – демография, икономика, данъци и администрация, инфраструктура, здраве, околна среда, образование и социална среда.

Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели. Характерен за всички области – лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот.

Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Пазар на труда

През третото тримесечие броят на заетите в Южна България е с 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70% от общо създадените нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България увеличение също има, но далеч по-скромно – едва 27 хил. души, което е по-малко от ръста само за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. В Южна България неубедително по отношение на заетостта се представят области като Сливен и Кърджали.

Ако разгледаме ситуацията на общинско ниво, прави впечатление образуването на хомогенни клъстери в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични райони, в които безработицата остава над 25% въпреки общите позитивни тенденции.

Образование

Между регионите има и големи разлики в сектор „Образование”, сочи още анализът на ИПИ. Икономистите твърдят, че делът на отпадналите се повишава в последните данни, а не намалява.

През 2016 и 2017 г. пък делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям откакто се провеждат зрелостни изпити. За поредна година първенците в сектор „Образование” са областите Смолян, София и Велико Търново, като специално Смолян е рядко положително изключение.

Собствени приходи на общините и децентрализация

През последните две години (2016 и 2017г.) се наблюдава устойчиво покачване на местните данъци – в най-голяма степен по отношение облагането на недвижимите имоти. Причината е, че въпреки доброто икономическо развитие, почти всички общини срещат сериозни трудности да посрещнат финансовите си нужди. Дори и Столична община, макар и да е най-богата в страната, трудно намира ресурс да изпълни собствената си инвестиционна програма.

Към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата – общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да „погасят пожари” в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините. Плановото оздравяване на общини не трябва да убива дискусията за реална финансова децентрализация.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.

Със засилването на икономическия растеж от 2014 година насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областите от гледна точка на тяхното благосъстояние. За това съдим от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото „отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Предвид това може да се очаква, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще започне да расте.

През 2016 и 2017г. наблюдаваме цялостно оживление на българската икономика в унисон с подема в Европа. През 2016г. икономическият растеж достигна 3,9%, а през 2017г. официалната прогноза е за 4% ръст. В регионите за оживлението се съди най-вече от данните за пазара на труда за 2016-2017г. През третото тримесечие на 2017г. заетите в страната вече са с 212 хил. души повече от дъното през 2013г. и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост при тези на 15-64г. е на рекордно високо ниво – 68,5%. За сравнение, пикът в заетостта преди кризата бе отчетен през третото тримесечие на 2008 г. – 65%.