За 2023 г. в Германия са регистрирани 286 трудови спора, което е с 26 по-малко в сравнение с 2022 г. Това е потвърдено от новия доклад на Института за икономически и социални изследвания (WSI), свързан с фондация „Ханс Бьоклер“, предаден от ДПА.
Много от стачките са били инициирани от искания за повишение на заплатите след значителната инфлация, като условията на труд също са били важна тема. Повечето стачки са били предупредителни, а безсрочните стачки, следвали гласуване, остават рядкост в Германия.
През 2024 г. в протестни действия са взели участие около 912 000 души, което е с 55 000 повече в сравнение с предходната година. Въпреки увеличението на участниците, загубените работни дни са намалели значително – 946 000 дни спрямо около 1,5 милиона през 2023 г. Според изследователите, причината е, че самите стачки са били по-кратки. В масови предупредителни стачки са се включили работници от металургията и електротехниката, както и работещи в „Фолксваген“ (Volkswagen) и в обществените транспортни услуги.
Повечето спорове са настъпили на ниво предприятие или фирма, а не в контекста на колективното трудово договаряне. Според института, много компании са се отказали от колективни споразумения в последните години, затова синдикатите търсят участия на вътрешнофирмени нива.
Не всички стачки са завършили успешно. През пролетта на 2024 г. 180-дневната стачка в „Ес Ер Ве Металфлот“ (SRW Metalfloat) не доведе до подписване на колективен договор. Все още има продължаващи спорове в онлайн търговците „Амазон“ (Amazon) и „Цаландо“ (Zalando), където не е постигнато споразумение, отбелязва докладът.
