Климатичните промени оказват отрицателно влияние върху производството на чай в Индия, поставяйки под заплаха индустрията, известна с ароматите на Асам и Дарджилинг. Това пренарежда световната търговия с напитката, която годишно генерира над 10 милиарда долара, съобщава Ройтерс.
Рупанджали Деб Баруах, експерт от Асоциацията за изследване на чая, заявява: „Промените в температурите и валежите вече не са случайни, а новата реалност“.
Докато глобалните климатични промени намаляват добивите и забавят производствения процес, увеличаващото се вътрешно потребление в Индия вероятно ще намали износа на втория по големина производител на чай в света.
Същевременно, ако производството в други ключови държави като Кения и Шри Ланка остава стабилно, намалението на индийския износ, който преди година е заел 12 процента от световната търговия, може да доведе до повишаване на цените.
Цените на индийския чай на търговете са се увеличили средно с около 4,8 процента годишно през последните три десетилетия, което е значително по-ниско от 10-процентния ръст при основни храни като пшеница и ориз.
През изминалата година производството е намаляло с 7,8 процента, стигайки близо 1,3 милиарда килограма (2,8 милиарда паунда), главно заради рязкия спад в Асам, което е повишило цените с почти 20 процента до средно 201,28 рупии на килограм.
„Нещата не бяха така“, споделя Манжу Курми, която работи в чаените плантации от 40 години. „Преди берях около 110 килограма на ден, а сега, при по-високите температури, успявам да събера едва 60“.
Намалението на добивите увеличава напрежението в сектора, който вече се бори с намалени печалби и сериозни дългове. Това затруднява компании в инвестиции в плантациите, подмяна на старите храсти и разработка на сортове, устойчиви на климатичните промени.
Най-търсената част от реколтата в Асам, известна като втората беритба (second flush), е скъпа заради своя богат аромат и вкус, но тя е особено податлива на горещи вълни.
Климатичните условия (умерено топли и влажни), критични за чаените райони, все по-често се нарушават от дълги пероди на суша и внезапни проливни дъждове.
Горещините не само благоприятстват бързото размножаване на вредители, но и принуждават собствениците на плантации да прибягват до рядко използвано напояване, споделя Мритунджай Джалан, собственик на 82-годишна чаена плантация в Тинсукия, Асам.
Според Асоциацията за изследване на чая, валежите в региона са се намалили с над 250 мм между 1921 и 2024 г., докато минималната температура е нараснала с 1,2 градуса по Целзий. Мусонният дъжд, основният източник на валежи в Асам, донесе 38 процента по-малко от средното за този сезон.
Това съкращава пиковия сезон за производство до само няколко месеца, стеснявайки времето за беритба, обяснява опитният производител Прабхат Безборуа. „Цените на чая стават нестабилни. Докато през тази година те ще се нормализират, следващата година по-ниското производство вероятно ще повиши цените“, добавя той.
Непостоянството на валежите води до по-чести нападения от вредители, които оставят листата обезцветени, с кафяви пятна и малки дупки.
Врагове на работниците също страдат от непоносимата жега и често са принудени да търсят сянка под вентилаторите, монтирани в фабриките. „Наложително е да правим почивки на всеки половин час“, споделя Путли Лохар, която работи в чаени фабрики от 12 години.
В тези фабрики, след сушенето, листата се трошат и пресяват в големи цилиндрични машини, след което се опаковат в чували или се закачат на макари за допълнителна обработка. Следва инспекция от работници с шапки, маски и престилки за еднократна употреба, преди окончателното проверка на качеството и опаковането.
След сушата миналата година производителите бяха принудени да подрязват растенията по-рано, да изкопават ями за компост и да увеличат употребата на пестициди. Тези мерки обаче допълнително увеличават разходите, които вече нарастват с 8–9 процента годишно заради по-високи заплати и цени на торовете, пояснява Хемант Бангу, председател на Индийската чаена асоциация.
Производителите твърдят, че държавните стимули са недостатъчни за насърчаване на пресаждането, което е от съществено значение в Асам, където мнозинството от чаените храсти, засадени през колониалната епоха, вече дават по-нисък добив и губят устойчивост на климатичните промени след 40–50 години продуктивност.
Индийската чаена индустрия, която съществува почти два века, може да види своя дял в световната търговия да спадне под отчетените 12 процента за 2024 г. поради увеличаващото се вътрешно потребление, което е нараснало с 23 процента за последното десетилетие до 1,2 милиарда килограма, изпреварвайки ръста на производството от 6,3 процента, сочат данни от асоциацията.
Докато износът на качествен чай намалява напоследък, вносът в Индия се е увеличил почти два пъти до рекордните 45,3 милиона килограма през 2024 г. Това натоварва разходите за чуждестранните купувачи, отбелязват търговци, особено срещу фона на аналогични проблеми, срещани от глобални конкуренти като Кения.
„С недостига в Индия, световните доставки вероятно ще намалят и най-накрая ще предизвикат покачване на международните цени“, коментира представител на един от водещите износители от Калкута, желаещ да остане анонимен.
