Често си мислим, че градовете са най-нездравословните места за живеене. Но какво показват проучванията? От върховете на планините до мегаполисите, ВВС анализира как мястото, на което живеем се отразява на здравето ни.
Колкото повече се притесняваме от замърсяването или стреса, толкова повече се чудим дали местенето в провинцията ще се отрази благоприятно не само на щастието, но и на здравето ни.
Въпреки това изследванията, които ни помагат да открием най-доброто място за живеене са учудващо оскъдни. Колкото повече учените се задълбочават в проучванията за връзките между околната среда и благосъстоянието на хората, толкова повече детайли и нюанси откриват, независимо дали става дума за огромен мегаполис или за самотен остров.
„Това, което се опитваме да направим като група изследователи, е не да промотираме едно или друго място, а да открием плюсовете и минусите на природата като среда на живот (от която все повече се отдалечаваме) и как тя въздейства на доброто ни здраве”, казва Матю Уайт – психолог в Медицинския университет Ексетер.
Уайт и редица други изследователи разкриват, че безброй фактори определят как ни влияят различните среди. Те може да включват миналото на човек и условията му на живот, възрастта му, както и дейностите, които извършва редовно.
Общо взето се смята, че местата, където има повече зеленина са подходящи за онези от нас, които живеят в големите градове. Онези, които живеят близо до паркове или дървета, обичайно се чувстват по-добре при по-ниски нива на замърсяване на въздуха, ниски нива на шумово замърсяване и повече хладни места (нещо, което скоро ще бъде необходимо в условията на Глобално затопляне).
Естествените пространства са подходящи и за физическа активност и засилване на социалните контакти – две неща, които сами по себе си са свързани с огромен брой ползи.
Според експертите, колкото повече време прекарваме сред природата, толкова повече се намалява стресът. Когато се разхождаме или просто седим под дърветата, пулсът и кръвното ни налягане се забавят. Освен това през това време произвеждаме повече защитни клетки – лимфоцити, които циркулират през тялото ни и унищожават канцерогенни и вирусни клетки.
Учените все още се опитват да разберат именно защо това се случва, но все пак имат няколко хипотези.
„Една от преобладаващите теории гласи, че природата действа като успокоително срещу забързаността на града”, казва Амбър Пиърсън – здравен експерт при университета в Мичиган. „От гледна точка на еволюцията човекът свързва естествената среда с ключовите за оцеляване ресурси, затова и тялото ни реагира благоприятно на тях.”
Въпреки това, тези изводи далеч не означават, че всички хора, които живеят в градовете трябва да се пренесат в провинцията.
Живеещите в големи селища обичайно по-често страдат от астма, алергии и депресия. Все пак по-малък процент от тях страдат от затлъстяване, за тях има по-малък риск от самоубийства, както и да бъдат убити при инцидент, отколкото за хората в провинцията. Живеещите в градовете имат по-щастлив живот, когато са на възраст и като цяло живеят по-дълго.
Въпреки че често свързваме градовете със замърсяване, престъпления и стрес, живеенето в селски райони също може да има своите негативни страни. Част от тях са насекомите, пренасящи болести, както и паяците, които отнемат част от удоволствието от природата.
От друга страна провинциалното замърсяване представлява голяма опасност. В Индия мръсният въздух е причина за смъртта на 1,1 млн. граждани през 2015 г. Интересното тук е, че 75% от тези хора са живеели в провинцията. Хората в селските райони са по-застрашени от вдишването на газове от изгаряне на бурени, дърво или животинска тор, която се използва за отопление.
Горенето на полета е традиция и в Индонезия, а това създава облак от токсични газове, които остават във въздуха с месеци, а често засягат и съседни държави като Сингапур, Малайзия и Тайланд. Освен това замърсяването от горене в Южна Америка и южната част на Африка се разпространява из цялото Южно полукълбо. (Все пак въздухът в Южното полукълбо е по-чист от този в Северното, защото там живеят по-малко хора.)
Това не се отнася само за развиващите се държави. Горските пожари в западната част на САЩ нанасят големи поражения върху качеството на въздуха, а замърсяването, причинено от изкуствени торове влошава качеството на въздуха в Европа, Русия, Китай и САЩ.
Какво можем да кажем за чистия планински въздух?
Наистина концентрацията на въглероден диоксид и други токсини е по-ниска на по-висока надморска височина, но опитите да се пренесем над мръсния въздух си имат цена.
Хората, които живеят на над 2500 м н.в. страдат по-рядко от заболявания на сърдечно-съдовата система, различни видове удари и някои видове рак. Все пак изследванията доказват, че те по-често се разболяват от хронични белодробни заболявания и възпаления на долните дихателни пътища.
Това от части се дължи на факта, че автомобилите работят затруднено на по-високи места, което пък води до изхвърлянето на повече вредни газове. Друг негативен ефект е по-високата слънчева радиация на тези места. Затова животът на височина 1500-2500 м изглежда е най-здравословен.
Много хора смятат, че животът на морето или до големи водни басейни като цяло е най-здравословен. Това се потвърждава от някои британски изследвания, които сочат, че англичаните, живеещи до океана, се разболяват по-рядко от онези в континенталната част на Обединеното кралство. Това се дължи на няколко причини, включително еволюционни – хората са привлечени от места с по-голямо биоразнообразие (в миналото това би било полезно за по-лесното намиране на храна), а освен това плажовете представляват чудесна възможност за физически упражнения, както и за набавянето на достатъчно количество витамин D.
Животът до голямата вода има и своите психологически предимства. Изследване от 2016 г., проведено в Нова Зеландия, доказва, че хората, които гледат морето всеки ден, по-рядко страдат от психологически разстройства. Според експертите ако увеличим синьото в гледката с 20-30%, това може да намали стреса драстично. Изводът се потвърждава от подобно изследване,проведено около големите езера в САЩ.
Въпреки безбройните изследвания, има много нюанси, които учените все още не могат да обхванат. Само един пример е, че хората с по-ограничени финансови възможности се чувстват много по-добре сред природата, отколкото богатите.
Учените отбелязват обаче, че само местенето на девствен плаж или в хижа в гората няма да реши проблемите ни. Други неща от живота – например започване на работа или нейното губене, сватба или развод имат много по-голямо влияние върху физическото и психческото ни здраве. Както казва Уайт: „В каквато и среда да живеем, по-важно е да имаш къща, отколкото да си бездомен в парка”.
