Във Вечния град Рим светите братя Кирил и Методий получават изключителна почит и признание за своето дело, дало възможност за съхраняването и оцеляването на културата и вярата на източноевропейските народи. Светиите са почитани не по-малко и в католическите среди, въпреки Великата схизма от 1054 г., разделила християнската църква между римокатолицизма и източното православие.
Просветителската дейност на св. св. Кирил и Методий и техните ученици обхваща църковно-дипломатическата и прочие дейност, която те развиват в Рим в усилията си да изградят мост между Изтока и Запада. Основите на това усърдие са положени през 9-ти век, но отекват през вековете до наши дни.
Култът към свети Кирил в Западната църква винаги е бил свързан със Сан Клементе (свети Климент), който е християнски светец и четвъртият римски папа. В негова чест е осветена и базиликата „Сан Клементе“, която се превръща в символ на вярата и просветителското дело. Храмът и до днес пази мощите на св. Кирил Философ, който продължава да бъде почитан, едновременно със своя брат св. Методий, цели 13 века след успението им.
В исторически план през 867 г.
светите братя Кирил и Методий заминават за Рим
в своята последна мисия, продължила повече от година. Те водят кореспонденция с папа Николай I по пренасянето на мощите на папа св. Климент I Римски, загинал като мъченик през I век на полуостров Крим. Братята защитават успешно правото на съществуване на славянската писменост и папата признава официално славянските книги, като в църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език.
Предисторията на намирането на мощите включва мисията на Константин, възложена му от византийски император Михаил III при хазарския хаган в Крим, на която взема участие и Методий. На Кримския полуостров през 861 г. Константин Философ открива останките на апостол Климент Ι, който е не само един от първите римски папи, но и първият епископ на Сердика (днешна София).
Не по-малко важна е подробността, че създателят на глаголицата Константин Философ пише последния от своите трудове
„Написание за правата вяра“ във Вечния град.
В края на своя земен път богословът приема „велика монашеска схима“, както и второ име – Кирил.
Датата на смъртта на св. Константин-Кирил Философ е 14 февруари 869 г. в Рим. Според изданието за църковни въпроси „Двери“ се смята, че св. Методий е положил тялото на брат си в ковчег, подготвяйки се да го върне в манастира Полихрон, чието местонахождение днес не е известно.
Съществуват два разказа за по-нататъшните събития. Според единия папа Адриан II и римските епископи изразяват желание тялото да бъде положено в храма „Сан Клементе“, който по това време се намира извън централната част на Рим. Според втората версия Методий е поискал позволение да върне тялото в манастира, но папата отказва и затова светията измолва Адриан ΙΙ Кирил да бъде погребан в базиликата „Сан Клементе“.
Преди полагането на ковчега
присъстващите станали свидетели на първото чудо,
се посочва в пространното житие на Константин-Кирил Философ. Римските епископи пожелали да проверят дали тялото е непокътнато и искали да отворят ковчега, но, опитвайки се да отковат пироните, не могли да го сторят и св. Кирил бил положен.
В базиликата до ден-днешен се съхраняват мощи на няколко фигури, оставили огромен отпечатък върху европейския континент. От първоначално изградената структура е добре запазена криптата, в която се намира гробът на равноапостола св. Кирил Философ, въпреки че храмът е бил обновяван и надграждан през вековете.
„Сан Клементе“ е изградена на три различни нива, като две от тях са подземни. Третото ниво представлява трикорабна базилика, дълга 45 м и широка 25 метра, построена още през ХІІ век с атриум и ниска камбанария. За целият комплекс се грижат ирландски монаси от Доминикански орден, основан през XIII век.
В наши дни комплексът на храма се състои от вътрешен двор, ограден с колонада. Фасадата на базиликата в стил барок е завършена през 1719 г. от Карло Стефано Фонтана.
Като важен момент от почитането на просветителното дело, трябва да бъде посочена 1929 г., през която в храма е поставена
мозаечна икона на св. Кирил с български и италиански надписи,
подарък от Българската православна църква.
С този акт България се превръща в първата славянска държава, която предприема подобна стъпка. На по-късен етап и други народи поставят икони и украшения на мястото.
Не по-малко интересен е фактът, че до олтара на един от параклисите е изобразен папа Адриан II, докато посреща светите братя в римската базилика „Санта Мария Маджоре“ и освещава славянската азбука и книги.
Всеизвестно е, че по време на Френската революция мощите на св. Константин-Кирил Философ биват преместени и за съжаление изгубени.
Монаси от вече споменатия Доминикански орден успяват да намерят парченце от останките и то е върнато в „Сан Клементе“.
Вечният град и вечната признателност
Същинското възраждане на почитта в Рим към св. Кирил и Методий в новата история на България започва още от първата половина на XIX в. Тя най-вече е свързана с инициативи както от страна на православни християни, така и на римокатолици, по думите на свещеник Иван Иванов пред „Двери“.
Този процес е подкрепян не само от обикновените българи, но и от личности като Иван Вазов, Пенчо Славейков и Константин Величков, които имат възможност да живеят и творят във Вечния град.
През XIX век са организирани чествания сред славяните по повод 1000 години от
мисията на светите братя Кирил и Методий.
Тогава папа Пий IX получава молба от хърватския епископ Йосип Щросмайер, считан за приятел на българския народ, да започне проучване за откриване на мощите на св. Кирил.
Папата приветства това предложение и разрешава археологически разкопки в базиликата „Сан Клементе“, с които се заема известният археолог Де Роси.
Неговата дейност е продължена от археолога Мърули, който през 1862 г. намира предполагаемото място на гроба на св. Константин-Кирил и раннохристиянски фрески, изобразяващи пренасянето на мощите на св. Климент от славянските просветители в присъствието на папа Адриан и целия клир и народ на Рим, както свидетелстват средновековните писмени извори.
През 1880 г. папа Лъв XIII издава енцикликата „Grande munus“ (папско послание до всички католици – бел.ред.), в която отбелязва заслугите на Солунските братя за евангелизацията на Европа и определя литургичното честване на тяхната памет в Римокатолическата църква на 7 юли. През 1881 г. по инициатива на епископ Щросмайер в Рим пък се провежда първото честване на св. св. Кирил и Методий.
Важен момент от историята е посещението от 1400 поклонници на базиликата „Сан Клементе“, за да се поклонят пред св. Кирил. За случая София изпратена и малка делегация от българи-униати, водени от архиепископ Нил Изворов, пише БГНЕС.
Първото документирано официално честване от страна на българите на 24 май в Рим се провежда през 1924 г. Идеята е на проф. Любомир Милетич, председател на БАН и преподавател в Софийския университет, който учредява и „Комитет за уреждане отпразнуването на българския национален празник св. св. Кирил и Методий в Рим“.
През 1977 г. в Рим и базиликата „Сан Клементе“ се честват 1150 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ. Официалната българска делегация включва държавни и църковни представители от двадесет души, в чийто състав влизат учени, писатели и артисти.
На 30 декември 1980 г. към светите братя Кирил и Методий
е направен израз на огромно уважение, когато те са обявени от папа Йоан Павел II с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” за съпокровители на Европа. Според папата равноапостолите имат изключителен принос за културното обогатяване на Европа и представляват мост между Изтока и Запада – мост, който изглежда е неразрушим както през отминалите векове, така и занапред.
Още новини за култура – четете тук
