Издателство „Жанет 45” реши да отбележи по нестандартен начин празника на българската култура и писменост. Първият български роман „Под игото” на Иван Вазов излезе на книжния пазар на т.нар. „шльокавица” – е популярен сред младите хора тип писане в интернет пространството, съчетаващ латински букви, цифри и препинателни знаци, възникнал и набрал скорост покрай общуването през дигитални устройства – от навлизането на електронната поща, есемесите и чат форумите през 90-те години до мобилните чат приложения днес. Издателството пресъздава романа по този начин, за да покаже, че употребата на този вид писане е реална заплаха за грамотността на българите.
Книгата бе посрещната бурно в социалните мрежи. Българското общество се раздели на два лагера – едните, които подкрепят и разбират инициативата, и другите, за които това е посегателство над светиня.
Младият писател Константин Трендафилов, който е част от проекта сподели, че идеята се е родила от самия проблем.
„Дълго време търсехме как да обърнем внимание върху него. Вярваме, че за да поискат българите азбуката си повече от всякога, трябва да им покажем какво би станало ако я изгубят. Смятам, че идеята вече си върши работата. Почти няма медия, която да не е отразила „Pod igoto”, и почти няма профил в социалните мрежи, който да не е написал статус по темата. Разбира се, мненията са полюсни, тъй като не всеки си прави труда да прочете текста отвъд шокиращото заглавие”, споделя Константин.
Книгата е издадена в символичния тираж от 500 бройки, като целта е да достигне до възможно най-много книжарници. Проектът има и благотворителен характер – срещу всяко купено копие издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.
Ето какво сподели за ДЕБАТИ.БГ и Манол Пейков, издател и сътрудник в издателство „Жанет 45”:
„Целяхме провокация. Това е творческа провокация. Това е специална книга за българина и той гледа на нея по съответния специален начин. Ако му изпратиш два реда съобщение на тази „шльокавица”, той няма да й обърне внимание. Когато обаче види тази книга написана по този начин, тогава шокът и ужасът е много силен. Този проект трябва да ни накара да се замислим как използваме езика. Защото нашият език е нашият дом. Той е нашата идентичност. И губейки езика си, видоизменяйки го, ние губим собствената си идентичност”, коментира Манол Пейков.
За 24 май Манол си пожелава по-малко хора, които да мислят в патриотични клишета. И повече хора, които мислят за бъдещето и за това какво оставяме на децата си.
