Васил Големански, новият председател на Комисията за финансов надзор (КФН), заяви в интервю за БТА, че небанковият финансов сектор е напреднал в подготовката си за въвеждането на еврото.
Той сподели, че проучванията на Комисията показват, че много от поднадзорните организации вече са предприели конкретни шагове за адаптация към новата валута. Повечето от тях са разработили вътрешни стратегии за преход, актуализирали са информационните си системи и са започнали диалог с клиенти и партньори относно предстоящите промени.
Големански подчерта, че КФН ще се стреми да се утвърди като авторитетен и прозрачен регулатор, акцентирайки на воденето на активен диалог с всички заинтересовани страни. Това е важна крачка за увеличаване на доверието в институцията и екипа, съставен от мотивирани професионалисти.
Основен приоритет на Комисията остава дигиталната трансформация, която ще играе централна роля в работата ѝ. Модернизацията на IT инфраструктурата и обновяването на Единната информационна система ще допринесат за увеличаване на ефективността и прозрачността. Усилването на киберсигурността е от съществено значение за защита на чувствителната информация и управление на рисковете в дигиталната среда, добави той.
Според Големански, небанковият финансов сектор в България остава стабилен и насочен към растеж, благодарение на регулаторни подобрения и технологични иновации.
Капиталовият, застрахователният и осигурителният пазар ще продължат успешно да се адаптират към цифровата трансформация, ще синхронизират дейността си с европейските изисквания и ще отговорят на изменящите се нужди на потребителите. Капиталовите пазари ще се развиват, привличайки нови инвеститори и подобрявайки интеграцията си с финансовата система на ЕС. Текущите реформи, цифровизацията и нарастващата ликвидност на пазара ще бъдат ключови за увеличаване на потенциала на сектора, заяви Големански.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Големански, какви са вашите основни приоритети като председател на КФН?
– Основният фокус ще бъде утвърждаването на КФН като надежден и прозрачен регулатор. Ще се поддържа открит диалог с поднадзорните субекти и обществеността, което е важен постулат за надграждане на доверието в дейността на институцията.
Една от главните цели ще бъде да разширим партньорствата с национални и международни организации, което ще подобри управлението на предизвикателствата в застраховането и пенсионното осигуряване.
Наблюдението в ключови области като капиталовия пазар ще бъде стриктно и ефективно. Също така ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, фокусирайки се върху рисковете в пазарната среда.
Важен приоритет ще бъде и синхронизацията на националните законодателства с европейските регламенти, включително DORA и MiCA. Осигуряването на плавен преход към еврозоната ще бъде критично за стабилността на финансовата среда.
Дигиталното обновление ще е в центъра на дейността на Комисията, с фокус върху модернизацията на IT системите за увеличаване на ефективността и прозрачността. Киберсигурността ще бъде задължителен аспект, с оглед защитата на чувствителни данни.
Също така, ще се работи за облекчаване на административната тежест и за подкрепа на процеса на присъединяване на България към ОИСР. Повишаването на финансовата грамотност сред гражданите остава ключов приоритет, необходим за устойчиво финансово поведение.
Комисията за финансов надзор публикува анкета, целяща да оцени напредъка при въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какви заключения може да направите от данните?
– Анкетата показва, че подготовката на сектора за еврото е на много напреднал етап.
Данните показват, че много поднадзорни лица вече са предприели мерки за преход, разработили са планове и осъществили комуникация с клиенти относно предстоящите промени.
Въпреки положителния напредък, някои фирми съобщават за предизвикателства, свързани с регулациите и техническата съвместимост на системите. Необходимо е да продължи активният диалог между регулаторите и финансовите институции, за да се осигури успешен преход.
Общо взето подготовката е солидна, с области, които все още се нуждаят от подобрение.
Важно е да се подчертае, че бе проведена и втора анкета, която потвърди успешния напредък на сектора с ефективни мерки за адаптация. Резултатите показват, че 80% от участниците вече са публикували информация на своите сайтове относно еврото. 61% от тях адаптират информационните си системи, а 33% са завършили този процес. 60% вече са провели тестове за функционирането на системите си, а 89% не са срещнали проблеми при адаптацията.
Каква е ситуацията в небанковия финансов сектор към момента?
– Небанковият финансов сектор остава стабилен и насочен към растеж, благодарение на регулаторни и технологични иновации. Пазарите ще продължат да се адаптират и подобряват взаимовръзките си с ЕС, отговаряйки на новите потребителски нужди. Продължаващите реформи и цифровизацията ще бъдат ключови за повишаване на потенциала на сектора.
Застрахователният пазар ще се развива чрез иновации и клиентски ориентирани решения, с очаквания за растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Важно е да се засили застрахователната дейност в контекста на климатичните промени и финансовата грамотност на населението. Дигитализацията в сектора ще позволи нови канали за клиентите, поддръжка на сигурността и добавена стойност за потребителите.
Комисията ще продължава да извършва ефективен надзор на пенсионните фондове, основавайки се на положителната оценка от ОИСР и препоръките за мултифондов модел. Повишаването на осигурителната култура е от решаващо значение, като така клиентите ще могат да избират подфондове с различни инвестиционни стратегии.
Какви са основните предизвикателства пред небанковия финансов сектор?
– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят жизненоважна роля за дългосрочната финансова стабилност. Нужно е да се постигне баланс между технологичен напредък и защита на потребителите, осигурявайки безопасна цифрова среда. Независимо от напредъка, внедряването на нови технологии и киберсигурност остава приоритет, с оглед предстоящите регулации, влизащи в сила през януари 2025 г.
