Цветозар Цаков попада в Българската телеграфна агенция случайно, благодарение на колежка от предишното си работно място. Тя го съветва да се пробва в Агенцията, знаейки колко се интересува от Балканите. „Фирмата, в която работех, затваряше, и бързо трябваше да взема решение, така че предложението дойде в точното време. Определено се почувствах на мястото си, дори и никога да не съм мислил, че ще работя със сръбски”, споделя Цветозар, който е редактор в Дирекция „Балкани“, в подкаста БТА Паралели.
Той с усмивка казва, че е усвоил езика в кафаните на Ниш, а после признава, че не е далеч от истината. „Там можеш да научиш и български, но това е друга тема. Никога не съм учил сръбски в класна стая, но много се занимавах сам, желаех да го говоря. Интересът ми започна случайно през 2004 г., докато учих в Германия и намерих диск със сръбски пънк. За мен това беше сблъсък на светове. Досега мислех за сръбската култура в нас, но откритията ми там ме впечатлиха, въпреки че е напълно логично да имат такава сцена. Пънк музиката ми отвори нови врати, последваха и други стилове – хард рок, прогресив, джаз. В крайна сметка, чрез музиката започнах да се интересувам от културата и хората там, сега половината Ниш ми е позната, станахме приятели“, споделя още той.
Въпреки сензитивната ситуация, в която живеем на Балканите, Цветозар смята, че културната връзка между народите е по-силна от политиката и там, където има диалог, съществува и разбирателство. „Не знам дали е имало момент, когато отношенията между страните на Балканите да са били без конфликти. Въпреки политическия контекст, има много неща, които ни свързват, а културният обмен е едно от тях. Когато общувам с македонци и сърби, не чувствам напрежение, даже напротив“, добавя Цаков.
Той активно участва в културния диалог чрез сдружението си Balkans – WTF (Ways To Friendship), където поема на задача да бъде посланик на инициативата за сближаване в България. Темата за културата му е особено близка, вероятно от малък, когато в трети клас започва да пише стихотворения. По-късно е научен да свири на китара и първите му опити в журналистиката са свързани с музиката. Сега той може да се похвали с три издадени книги, а новият му сборник с проза „Сънища и явища“ бе представен наскоро, което ни е повод да го поканим в подкаста.
„Всеки творчески човек има своята тайна на писането, но често тя остава загадка дори за него. Идеите понякога идват по неясен начин. Така че, ако някой иска да узнае тайната на моето писане, първо трябва аз самият да я разбера. Написаното от мен, колкото и фантастично да изглежда, е свързано с моя живот – трансформирано преживяване, което отлежава дълго време у мен“, пояснява Цветозар за вдъхновението зад творбите си.
Той също така е издал стихосбирка, която е причината за писането му: „Как започнах да пиша е безотговорен въпрос. Воден от вътрешна нужда, започнах да творя през трети клас с детски рими. Дълго време се занимавах с това.“
„Прозата определено идва по-лесно на мен. Според мен, поезията е един от най-сложните жанрове. За някои хора е обратното, но написването на качествена поезия е истинско предизвикателство. Дори и да изглежда бързо и лаконично, само с малко думи, смисълът е в тях, докато в прозата човек може да обясни всичко. В поезията обаче трябва да предадеш информация минимум думи, включително и паузите между тях“, разискват темата за творческите натрупвания.
Новаanta неговата книга определя като експериментална, тъй като съчетава кратки разкази с характерен за него стил: „Разказите в новата ми книга са много кратки, дори някои може да се окачествят като поезия в проза, но не претендирам за това. Личният ми етап е такъв, а методът на писане отразява и начина, по който мисля. Стремя се да вложа максимален смисъл в минималния брой думи“.
При въпрос за влиянието на БТА върху творчеството му, Цветозар уточнява, че текстовете са написани преди работата там, но действително много от идеите са „родени“ по пътя към работа. „В бъдеще със сигурност ще имам разкази, вдъхновени от събития, свързани с БТА. Работното място е изключително динамично“, споделя той. Въпреки началния конфликт между правилата и творчеството си, той смята, че взаимодействието между двете е било полезно.“.
Нашият разговор отразява естествен паралел между кратките истории и формите в социалните мрежи. Установяваме, че и двете много си приличат, а Цветозар дори може да нарече своя сборник „първият TikTok сборник с разкази“. Неговият опит със социалните мрежи е смесен: „Мисля, че понякога текстовете звучат като статуси от Фейсбук. Активен съм там, след като си направих акаунт за ученически музикален фестивал, за да открия клипове и снимки“, споделя той.
Цаков е убеден, че трябва да продължим да осмисляме напредъка в технологиите: „Новините идват отново оттам, което води до бърза и повърхностна консумация, но не можем да променим хода на бъдещето“, заключва той.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud и Spotify
