Димитър Абрашев се втурва в журналистиката с плам и динамика, каквито се срещат само в ученическите години, с духа на десетокласник. Този младежки ентусиазъм е споделен с трима негови съученици и довежда до успешна съвместна рубрика, излъчвана на регионално радио. Интересът сред слушателите бързо се появява, носейки успеха на начинанието в средите на младежите по време на настъпващата свобода на словото в края на 90-те. От тук започва всичко.
„Бяхме много развълнувани, но с времето осъзнавахме каква мощ имат медиите и как, без да искаме, образувахме модели на поведение у съучениците си, благодарение на нашата трибуна, от която можехме да изразяваме свободно мненията си. Разбира се, преобладаваха забавни моменти и шеги, дори си направихме „гаргара“ с училището, но това не доведе до негативни последици,“ споделя Абрашев в подкаста БТА Паралели.
Той е част от Българската телеграфна агенция вече 20 години и е заместник-ръководител на екипа „Репортери“. С усмивка споделя, че е научавал по време на работа и често е успявал да предаде сериозните новини с доза хумор, което по-късно му помага да определи границите в професията, които е забранено да се преминават. „Има граници, които не трябва да се нарушават. Когато се наричаш журналист, трябва да предаваш истината такава, каквато е. Понякога това изисква да оставиш настрана личните предразсъдъци и да не изкривяваш фактите за аудиторията. Ако го направиш, просто лъжеш,“ аргументира се Абрашев.
Подобен ентусиазъм забелязва и у много млади колеги. Първоначално работата им изглежда като мечта, като динамиката, срещите със значими личности и ежедневната работа ги вдъхновяват. В началото им е много интересно, но скоро след това идва моментът, когато изживяването се заменя с реалността на журналистиката, която предполага усърдие – четене, подготовка и проверка на информацията. Както казва Абрашев, фактите в журналистиката са свещени.
С времето и при него нещата придобиват нова дълбочина. „Работата се променя: от политически и икономически теми, до новини и напрегнати предавания. БТА е пример за това как не бива да интерпретираш събития от своята гледна точка. Тук открих моето чувство за отговорност и обективност,“ споделя той за професионалния си опит, който оформя чувството му за отговорност.
„Когато става дума за определени министри и политици, осъзнавам, че те имат конкретен мандат и задачата им е да работят за обществото. След като напуснат, идва друг човек. Това е знак, че не трябва да имам лични обвързаности. Като журналист, ако имаш критично мнение и насочваш го към себе си, не бива да допускаш близост, която може да предизвика зависимост,“ коментира той етичните аспекти на журналистиката.
В разговорите с приятели той провежда неформално проучване, от което става ясно, че много хора избягват да следят новини. Тревожността нараства, затова пита защо, а отговорът често е, че е трудно да се понасят лошите новини. Ситуацията представлява предизвикателство, с което журналистиката би могла да се сблъсква, заради преобладаващата тенденция на инцидентност във всекидневието. Разбира, че понякога има важни събития и истории, но времето не стига и те остават незабелязани.
„Да имаш безкрайно количество хора не означава, че можеш да покриеш всичко. Винаги ще има нещо, от което трябва да се лишиш, и често ще речеш, че определени теми нямат обществено значение. Но с времето осъзнаваш, че обществената значимост се е променила; сега това са теми като асфалтиране на пътища и увеличението на цените на основни стоки,“ анализира той ситуацията.
Друго голямо предизвикателство, с което се е сблъсквал в кариерата си, е свързано с отразяването на съдебно-криминалните процеси. Трудностите пред журналистите идват от сложния език на юристите, който изисква постоянно превеждане на юридическите термини на достъпен за обикновения човек език.
„Ако се говори за криза на доверието в правосъдието, ние сме тези, които трябва да представят процесите на съдебната власт. Често сме обяснявали на магистратите, че ако те не искат обществото да разбира как работи системата, те никога няма да успеят да осигурят желаната справедливост. За съжаление, не винаги институциите ни чуват,“ споделя Димитър Абрашев. Отбелязва, че макар да сменят нещо, той не смята, че това е достатъчно за да убеди обществото, че системата може да реформира нарушителите на закона.
Най-важният съвет, който дава на курсистите си по медийно поведение, е прост: говорете само истината, защото у нас все още има достатъчно журналисти, които проверяват фактите.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
