Родът на проф. Петър Стоянович е известен с видните си личности, които значително влияят на духа и напредъка на Третата българска държава. От тайни и открити революционни действия около Съединението на България до тихата дипломация, полезна за външната ни политика между двете световни войни, фамилията оформя и културни постижения под строгия контрол на комунистическата власт. Те също така оставят следа в развитието на съвременните далекосъобщения в България, които започват след Освобождението в края на XIX век. Проф. Стоянович сподели повече за тази тема в нашия подкаст БТА Паралели.
Въпреки че телеграфът не е бил разпространено средство, почти всяка развита европейска страна и САЩ разполагали с достатъчно комуникационни средства, за да могат да го използват. Класическата хартиена поща все още не е изчезнала, но вече е предизвикана от новите технологии. И именно в този период се разработва и подводният телеграфен кабел, който свързва две географски точки, а после идва и радиото, наречено в онези времена „безжичен телеграф“.
Въпреки закъснението, нашата освободена страна бързо започва да участва в технологичната революция. След въвеждането на телеграфа, големите градове започват да се телефонизират, а иновационни решения за доставка на поща с ползване на служебни пощенски автомобили също започват да навлизат. Всичко това се случва на фона на едно „нешлифовано“ общество с 70% неграмотно население. От 1894 г. начело на пощите и телеграфите е прадядото на Петър Стоянович – Иван, известен с прякора Аджелето, който остава на поста до Първата световна война, а след това заминава за тайна дипломатическа мисия по заповед на Фердинанд.
Докато ръководи пощите, той е на ранг министър, въпреки че официално такова министерство не съществува, отбелязва професорът. Той добавя с шега: „За разлика от днешната разточителност, тогавашната администрация се е организирала в няколко големи министерства, всяко от които е имало на върха главен директор, както по-късно стана с железниците и пристанищата. Те са били под една голяма шапка, на чийто връх стоял човек с титлата министър“.
По негово време е основана Българската телеграфна агенция, която е отдел към Външно министерство. Това се случва в „златен“ период за българските комуникации, когато страната минава през съществени процеси на европеизация и модернизация, завършващи до Първата балканска война. Тогава БТА все още е далеч от огромното информационно влияние, което ще добие в бъдеще, а целта ѝ е да консолидира новинарския поток на Княжество България.
Фигурата на Иван Стоянович-Аджелето е не само колоритна, но и сложна за анализ. Житейският му път е изпълнен с много обрати и той се превръща в символ на цялостното развитие на нова България. Присъединява се към Либералната партия заедно с Любен Каравелов и Петко Славейков, изгонен е от княз Александър Батенберг в Източна Румелия, но в последствие преминава на негова страна, работейки за Съединението в Пловдив с Захари Стоянов. Това са само малка част от вдъхновяващите моменти в неговото активно ежедневие.
Съединението е катализатор за създаването на първата българска телеграфна агенция, съществувала само една година. През 1886 г. по случай свикването на Третото велико народно събрание, България за пръв път получава такава, създадена от Аджелето и служеща като официоз на правителството и парламента за новините в страната. Тя носи името „Трапезица“, по името на един от хълмовете на Търново, където по това време се провеждат заседанията. Свиква се за дългоочакваното избиране на новия държавен глава княз Фердинанд I, и националната ни новинарска „медия“ започва своята дейност, разказва историкът.
Телеграфът присъства в българските земи още от късните години на Възраждането, когато османските власти го използват, за да получават информация за слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. „Ако в османската армия не беше разпространен толкова телеграфът, преследването на четата на нашия национален герой нямаше да е толкова бързо и ефективно“, представя историята Стоянович.
Съобщителното средство установява трайно присъствие в страната по време на Руско-турската война през 1878 г., но без да играе решаваща роля в тогавашния конфликт, каквато днес интернет играе в нашето ежедневие. С напредването на руската армия, възниква нуждата от изграждането на бъдещото държавно управление. Иван Стоянович, едва на петнайсет години, започва да се обучава за телеграфист, след като остава без родители след опожаряването на Стара Загора от турците. Той работи на телеграфната станция в Берковица в същото време, когато Иван Вазов е околийски съдия.
Гледайте разговора с проф. Стоянович в Ютуб и слушайте в Саундклауд.
Не пропускайте и другите епизоди на подкаста БТА Паралели
