След подадената днес оставка на министър-председателя, държавата навлиза в поредния цикъл от конституционно определени действия за съставяне на ново редовно правителство.
Процедура, която е добре позната в последните години, но този път преминава под нов правен режим – с ограниченията, въведени в Конституцията през декември 2023 г., относно това кой може да бъде служебен министър-председател.
Експертът по конституционно право Стоил Моллов определи ситуацията като поредния епизод от „продължаваща политическа и конституционна криза“, която според него бележи последните години.
В интервю за БНТ той подчерта, че Конституцията изисква Министерският съвет, дори и в оставка, да функционира до излъчването на нов кабинет, а процедурата по връчване на мандати започва отначало още в рамките на настоящото Народно събрание.
Мандатната процедура: познат сценарий с неясен финал
Конституционният ред е категоричен. Президентът е длъжен да връчи първи проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група, в момента ГЕРБ. Ако тя върне мандата или не успее да осигури парламентарно мнозинство за кабинет, следва връчване на втори мандат на втората по численост политическа сила. Това са ПП–ДБ. Третият мандат отива в партия по избор на президента, който има право да го даде на която и да е от останалите парламентарни формации.
До момента никой от политическите субекти не е заявил, че има намерение да търси съгласие за съставянето на нов кабинет.
Само ако и трите опита са неуспешни, президентът назначава служебно правителство и насрочва предсрочни избори в срок до два месеца.
„Това Народно събрание тепърва ще покаже дали е изчерпало възможностите да излъчи кабинет. Ако успее, няма да се стигне до т.нар. домова книга“, коментира Моллов.
„Домовата книга“ – новата рамка за служебния премиер
Терминът „домова книга“ навлезе в публичния дебат след конституционните промени от 2023 г., които ограничиха кръга от лица, от които президентът може да назначи служебен министър-председател.
Ограничението бе мотивирано с желанието да се сведат до минимум политическите интерпретации при назначаване на служебни правителства, но на практика стесни избора до малка група висши държавни служители.
Кандидати за служебен премиер в списъка са председателят на Народното събрание (Рая Назарян (ГЕРБ–СДС) – вече заяви, че ще откаже, ако бъде посочена), управителят на Българската народна банка (Димитър Радев – подчерта, че приемане на такава позиция противоречи на етичния кодекс на БНБ), подуправителите на БНБ (Петър Чобанов – бивш депутат от ДПС и Радослав Миленков – избран със силна парламентарна подкрепа от ГЕРБ и ДПС), ръководството на Сметната палата (Димитър Главчев – председател, бивш депутат от ГЕРБ и два пъти служебен премиер, Маргарита Николова – бивш депутат от „Обединени патриоти“, Силвия Къдрева – бивш член на КПКОНПИ), омбудсманът и заместник-омбудсманът (Велислава Делчева и
Мария Филипова – при предишни публични изяви съобразяваше действията си с предложения и сигнали на Делян Пеевски).
На практика списъкът е набор от едва няколко институционални фигури, голяма част от които са избрани с подкрепата на настоящото парламентарно мнозинство и на ДПС-НН.
Затова и в политическите коментари се налага тезата, че следващият служебен премиер неизбежно би бил отново обвързан с влиянието на тандемa Пеевски–Борисов.
Възможните фигури: откази, зависимости и политическа тежест
Двама от най-високопоставените потенциални служебни премиери – Рая Назарян и управителят на БНБ Димитър Радев – публично обявиха, че биха отказали назначение. Това допълнително стеснява реалния избор.
Остава възможността президентът да се насочи към някоя от другите фигури – като подуправителите на БНБ, ръководството на Сметната палата или омбудсмана.
Политически наблюдатели подчертават, че част от тези лица вече са показвали склонност да следват указания от основни центрове на влияние, което поставя под въпрос степента на автономност на бъдещо служебно правителство.
Особено внимание привлича Димитър Главчев, който вече два пъти заемаше поста на служебен премиер. В предходния си мандат той извърши кадрови промени и административни действия, оценени от опозицията като обслужващи интересите на Делян Пеевски.
Шансът за редовен кабинет остава, но политическата динамика е нестабилна
Макар възможността за съставяне на редовен кабинет да се оценява като малка, тя формално съществува. Основният въпрос е дали ГЕРБ или ПП–ДБ ще могат да осигурят мнозинство около програмно или експертно правителство – задача, която към момента изглежда затруднена от дълбокото политическо разслоение.
Ако парламентът се окаже неспособен да излъчи кабинет, България ще се насочи към нови предсрочни избори, а държавата ще бъде управлявана от ограничен кадрово служебен кабинет.
Страната навлиза в поредната политическа турбуленция, но този път рамката е променена. Ограничението върху служебните премиери превръща номинацията в почти ритуален избор между шепа институционални лица.
Това концентрира политическата тежест върху няколко публични фигури и променя баланса между институциите, докато държавата навлиза в пореден цикъл на опит за съставяне на правителство, последван вероятно от нови избори.
Ако желаете, мога да подготвя и кратка аналитична версия, фактографски брифинг или графично резюме на процедурата.
