НАТО е виновно за провокирането на „специалната военна операция“, както Владимир Путин нарече инвазията си в Украйна. Вашингтон помогна на Киев да построи тайни лаборатории за биологични оръжия. Украйна е защитавана от нацистите и светът подкрепя усилията на Москва да освободи страната от фашисткия режим.
Тези фалшиви разкази и теории на конспирацията – предназначени да укрепят подкрепата за войната на Путин – трябва да се очакват в Русия и от прокремълските тролове онлайн.
Но докато заплахата от фалшивите новини е глобална, България се превърна за нула време в пример за това как подобна дезинформация продължава да се разпространява до голяма степен неконтролирано в Европейския съюз.
Постоянен поток от проруски възгледи залива българския дебат за войната. Опорките на Кремъл се повтарят от политици, масови медии и експерти. В резултат на това инвазията разцепи общественото мнение, подклаждайки опасенията, че демократичните ценности са застрашени в най-бедната страна в ЕС.
„България е обект на системни дезинформационни кампании от години – и тези усилия сега се отплащат“, каза Горан Георгиев, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията. „Някои българи недвусмислено вярват в конспиративните теории и са загубили доверие в традиционните медии“.
Това е проблем не само за борците за демокрация, но и за новото българско правителство, сформирано миналата година под ръководството на Кирил Петков, чиято кампания се фокусира върху прочистването на политиката и борбата с корупцията.
За западноевропейските очи примерите за конспиративни истории и проникването на пропутински възгледи са шокиращи. Малко след като Русия нахлу в Украйна в края на февруари, Петков трябваше да уволни собствения си министър на отбраната, който продължаваше да нарича незаконната инвазия като „специална операция“, възприемайки предпочитания от Путин евфемизъм.
Популярни общественици и медии в България разпространяват проруски истории и от други места. Да вземем случая със стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където малка група украински войници устояха срещу руската обсада в продължение на седмици, докато накрая се предадоха.
Прокремълският руски таблоид „Комсомолская правда“ разпространи версия за събития, която представя украинските войски като нацисти. След това статията е преведена и препечатана в българския таблоид „Труд“. В нея се твърди, че предалите се украински войници са намерени покрити с татуировки на свастики и цитати на Хитлер – това е изведено като доказателство, което да оправдае Путин за нахлуването в Украйна – като папагалски повтаря твърденията, че украинските военни са съставени от фашисти.
Татуировки на свастика
Самата история беше достатъчно лоша. Но статията привлече вниманието на българския журналист и телевизионен водещ Мартин Карбовски, който я сподели със своите 530 000 последователи във Фейсбук. В нация от 7 милиона души, той е една от най-популярните личности в социалната платформа.
През април един от коалиционните правителствени партньори на Петков (б.р. ИТН – вече бивш партньор) номинира Карбовски за позиция в българския медиен регулатор за надзор на обществените оператори и медийния плурализъм. Кандидатурата на Карбовски предизвика възмущение сред журналистическата общност в България и след часове той оттегли кандидатурата си.
Карбовски се представи като човек, който в крайна сметка не иска да става държавен служител, приемайки работа от властимащите, които са му били врагове.
Според Божидар Божанов, български министър на електронното управление, проблемът е трудно поправим. България е имала системна слабост към руската пропаганда много преди началото на войната, каза той.
„Кремъл използва фабрики за тролове, анонимни сайтове и местни медии, които контролират по един или друг начин“, каза Божанов за POLITICO. „Както в други източноевропейски страни, ние не можем просто да затворим няколко контролирани от Русия медии и да разрешим проблема с дезинформацията.“
Многократните усилия на правителството да принуди Facebook и други компании за социални медии да предприемат повече стъпки за премахване на руската пропаганда от своите платформи също останаха глухи, каза Божанов пред POLITICO.
Полша и Унгария също се борят да се справят с проруската пропаганда. Но защо явно България е толкова уязвима? Отговорът е отчасти културен.
Историческите връзки между България и Русия са дълбоки. Много българи говорят руски и затова намират лесно достъп до кремълската версия на събитията. Преди нахлуването в Украйна мнозина гледаха на Москва като на съюзник.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Русия побеждава турците и слага край на османското владичество в България. Оттогава в България има мислене, в което гледа на Русия като на освободител.
Свободата на медиите в страната е подкопана от години. България беше на 91-во място в последния Индекс за свобода на пресата на „Репортери“ без граници, идвайки от 112-то място миналата година. Неправителствената организация обаче все още описва състоянието на свободата на медиите в страната като „крехко и нестабилно“. Малкото останали независими издания се борят да оцелеят.
„Крехка и нестабилна“
Само 10 процента от българите смятат, че медиите в страната им са независими, но мнозина явно все още са готови да повярват на това, което четат. „Един от големите проблеми в българското общество е липсата на критично мислене“, каза Велислава Попова, главен редактор на новинарския сайт Dnevnik.bg. „Българите са по-склонни да се доверяват на фалшиви новини и манипулации, защото не знаем да различаваме дезинформацията“.
По време на пандемията привържениците на конспиративните теории сееха лъжи по света и намериха особено възприемчива публика в България, където процентът на колебание от ваксините беше висок.
„Възраждане“, крайна националистическа партия, се възползва от конспирациите за COVID-19 по време на изборите миналата есен и се трансформира от маргинален глас в политическа сила, представена в парламента. Сега партията насочва вниманието си към войната.
Организира митинги за „мир“, на коийто се повтаряха възгледите на Кремъл за войната и се развяваха руски знамена. Кадри от събитията на Възраждането бяха подхванати от руски медии и представени като доказателство за българска подкрепа за инвазията в Украйна.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов има около 270 000 последователи във Facebook и доминира в политическия дебат в мрежата. Facebook все още е най-популярната социална медия в България, което е важно, тъй като според доклада за цифрови новини на Reuters Institute 2021 близо 70 процента от българите получават новините си от социалните медии.
През март стартира петиция, призоваваща за повече прозрачност относно начина, по който Facebook модерира съдържанието си. „Забелязахме интересна тенденция – профили, в които не пишеше нищо лошо, бяха блокирани, докато тези, които бяха агресивни и подкрепяха войната в Украйна, дори не можаха да бъдат премахнати“, каза Мартин Осиковски, преподавател по история на медиите в Нов български университет. Той стои зад петицията.
Едно от възможните обяснения, каза Осиковски, е, че руските тролове се насочват към конкретни профили, докладват ги десетки пъти за предполагаемо нарушаване на правилата на социалните медии, а алгоритмите на Facebook автоматично ги блокират.
Facebook заяви, че се бори с пропагандата в консултации с властите в България. „Ние предприемаме обширни стъпки за борба с разпространението на дезинформация за нашите услуги в региона и продължаваме да се консултираме с външни експерти и публични администрации, включително в България“, каза говорител на компанията майка на Facebook Мета.
„Премахваме съдържание, което нарушава нашите правила, и работим с трети страни за проверка на фактите в региона, за да развенчаем фалшивите твърдения. Когато оценят нещо като невярно, ние преместваме това съдържание по-ниско в емисията, така че по-малко хора да го видят. Ние също така даваме на хората повече информация, за да решат какво да четат, да се доверят и да споделят, като добавяме предупредителни етикети към съдържание, оценено като фалшиво.”
Но проблемът може да е твърде дълбоко залегнал. Според Осиковски подизпълнителите на Facebook за модериране на съдържание може да работят с „млади, неквалифицирани, неопитни служители, които всъщност не знаят много за медийната етика и вероятно сами ще бъдат повлияни от проруската пропаганда“. Дори когато публикациите, разпространяващи лъжите на Москва, се докладват на тези модератори, „те всъщност не ги виждат като проблематични“.
Има едно нещо, което може да промени всичко това: самата война. Въпреки изобилието от пропаганда, има признаци, че българското обществено мнение се е променило от началото на инвазията. Рейтингът на одобрението на Путин в България беше 32 процента през февруари, според анкета сред 1000 души. До април той падна до 25 процента.
„След като Русия започна да обстрелва украинските градове“, каза Георгиев, „хората инстинктивно започнаха да се съмняват в лъжите“.
Публикацията е на „Politico„, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
