През последната година турският президент Реджеп Тайип Ердоган използва извънредното положение в страната, за да управлява с декрети, да прави чистки сред държавните редици, да задържа политически дисиденти, да унищожава независимите медии. Цялото внимание на наблюдателите е концентрирано именно върху тези аспекти на нарушаването на демократичните норми в Турция, като в също време се пренебрегва тежкият удар, който икономиката понася заради извънредните мерки. Последиците от авторитаризма на Ердоган се очертават унищожителни за бъдещето на Турция, пише Айкан Ердемир, старши изследовател във Foundation for Defense of Democracies и бивш депутат, за Politico.
С влизането си в изпълнителната власт през 2003-а Ердоган пое затруднена икономика с дълъг списък от структурни проблеми. Най-голямото му постижение през първата половина на 15-годишното му управление бе да се придържа към плана за реформи от Световната банка на бившия вицепрезидент Кемал Дервиш и да преориентира външната политика на Турция към търговска дипломация.
Консолидирайки властта обаче, той стана по-уверен и по-корумпиран, заменяйки собствената си начална програма за реформи със „силно рушветчийство“. Ако Ердоган не сложи край на унищожителната си намеса на турските пазари, икономика на страната може да се окаже тежка жертва на опита за преврат.
И преди преврата Турция бе започнала да страда от забавен икономически растеж, от висока безработица със свръх висок процент сред младежите. Мorgan Stanley слага страната в категорията на „най-уязвимата петорка“. Със сериозна зависимост от краткосрочните инвестиции като подкрепа за нарастващия дефицит по текущата сметка. Времето след преврата определено задълбочава заварените тогава проблеми, но добавя и нови.
Особено сериозна бариера за развитието на икономиката на Турция отдавна е слабото управление. През 1995 г. голямата коалиция на дясноцентристите и лявоцентристите създаде Икономически и социален съюз – консултативен орган, обединяващ представители на трудовия, държавния и частния сектор, чиято задача бе да подпомага управление. Ердоган обаче отказва да работи с този Съвет, той не и свикван от 2009 г. насам въпреки настояването на опозицията. При сегашното извънредно положение повечето икономически решения вече не включват парламентарни дебати, властта действа с директиви и постановления.
Ердоган, например, прехвърли държавните дялове от турската водеща авиокомпания, два водещи публични кредитора и оператор на фиксирани телефони линии в новосъздадения държавен инвестиционен фонд на страната, като направи това просто с декрет. Оспорваният по същността си фонд е абсолютно непрозрачен, безотчетен, и не подлежи на контрол от страна на Сметната палата, която е отговорна за одита на публичните административни органи.
В същото време фондът се управлява от парашутисти, сред които е и личен съветник на Ердоган.
Принципът на върховенство на закона в Турция не работи и това подкопава и правата в сектора нау частната собственост. Само през последната година правителството е отнело 879 компании с активи за над 11 млрд. долара, рекетирайки потенциални купувачи с обречени и дълги правни битки за собственост. Избирането на лоялни на партията лица като управители на много компании само влошава възможностите за тяхното добро оперативно управление.
Ерозията на върховенството на закона удря и инвеститорите от Европейския съюз (ЕС), които са най-големият търговски партньор на Турция и източник на преки чуждестранни инвестиции. Анкара наскоро подаде жалба към Интерпол срещу 681 германски компании, обвинявайки ги във финансиране на тероризма.
Макар че турското правителство по-късно оттегли черния списък на германски компании, дипломатическият удар накърни сериозно доверието на европейските инвеститори, Берлин обяви, че ще преразгледа държавните гаранции за инвестиции в Турция. Скорошният призив на германското правителство към Европейската комисия (ЕК) за спиране на усилията за модернизиране на митническото споразумение с Анкара може да сложи край не само на двустранната търговия, но и да удари ориентирания към износ бизнес на Турция.
Може би най-лошото за икономическото бъдеще е това, че бизнес потенциалът на Турция е под постоянни удари и атаки след опита за преврат. Чистките удариха университетите особено силно – правителството затвори 15 от тях и уволни над 5 хил. академици. Репресиите разтърсиха международното академично сътрудничество и обмен, свиха сериозно обхвата на научните проучвания.
Факт е активното изтичане на мозъци, някогашната добра тенденция на връщане на турските емигранти се връщаха към турски университети и изследователски центрове бе счупена. Броят на турски граждани, подаващи молби за убежище в ЕС, се увеличава драматично през последната година.
Отговорът на Анкара на влошаващите се социални и икономически показатели е фалшифициране на данните в статистиката и отчетите, на причините не се обръща внимание.
Когато икономиката на страната се сви за трето поредно тримесечие през 2016 г., като бе прекъснат добрия цикъл на 27 тримесечия постоянен растеж (от 2009 г. насам), правителството не се замисли за структурна реформа, а се захвана със съмнително преразглеждане на методиките за изчисляване на БВП в резултат на което показателят темп на икономически растеж бе коригиран през последните пет години от 4,4% на 7,1%.
Неуспешният преврат и извънредното положение нанесоха тежък удар върху демокрацията на Турция, но и на свободната пазарна икономика. Ердоган прогони парите и новите инвеститори и сложи Турция в графата „страни пред криза“ сред развиващите се държави.
Ердоган упорито пренебрегва призивите на трансатлантическите му съюзници за уважение на политическите свободи – без особен ущърб за властта му. Но, ако по същия начин той не зачете и предупредителните сигнали от глобалните пазари, последиците ще бъдат изключително тежки за турската икономика, а закономерно и за шансовете за собственото му преизбиране.
