Politico: Мария Габриел – партийният войник, който трябва да знае всичко

Как в Брюксел гледат на Мария Габриел? Портрет на бившия български еврокомисар и кандидат за министър-председател, номиниран от ГЕРБ-СДС – обрисува Politico. Заместник-председателите на ЕК Маргрете Вестагер и Маргаритис Схинас вече поеха отговорностите на Габриел. Вестагер отговаря за иновациите и научните изследвания, а Схинас – за образованието, културата и младежта.

Мария Габриел се надява да поеме управлението на страна, която почти не я познава, и да напусне град, който я познава твърде добре. Миналата седмица бившият европейски комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите беше избрана за кандидат за следващ министър-председател на България от лидера на нейната партия Бойко Борисов с цел да излезе от политическата безизходица, след като пет поредни избора за две години не успяха да излъчат стабилна коалиция.

Ако успее да състави правителство, 43-годишната

Габриел ще напусне града, в който направи кариера,

за да стане най-новото лице на масата на Европейския съвет. Тя оставя след себе си смесена репутация на млад, динамичен комисар с истинска страст към технологичния прогрес, но с недостатъчно сериозен подход към програмата си и с натоварване на служителите си до краен предел.

От 2019 г. насам тя загуби 19 служители, приблизително колкото е броят на целия кабинет на Комисията, като един служител нарече екипа ѝ „кабинет с люлеещите се врати“. Бивши служители разказаха пред Politico, че тя е налагала на служителите си извънредни натоварвания и е искала от тях да се занимават с лични въпроси, несвързани с работата – един от тях описва времето си в кабинета като „кошмар“.

„Имате различни комисари. Някои от тях са млади, с добри връзки…

Те са гладни, амбицирани са да напреднат в кариерата

и това понякога ги изнервя“, каза служител от кабинета на Европейската комисия, който помоли да не бъде назоваван, за да говори свободно.

Номинирането на Габриел за следващ министър-председател би могло да помогне на Борисов, който държа властта над българската политика повече от десетилетие, да се измъкне от затруднено положение. Бившият министър-председател е критикуван, че управлява страната като мафиотска държава. Последният удар по лидерството му беше нанесен, когато се появиха снимки на нощното му шкафче, на което има пачки с банкноти от 500 евро, златни слитъци и пистолет.

Габриел разполага със седем дни, до 22 май,

за да състави правителство, което да бъде оглавено от нейната дясноцентристка партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), част от общоевропейската Европейска народна партия (ЕНП). Ако това не стане, ще дойде ред на втората по големина парламентарна група – обединението на двете антикорупционни партии „Продължаваме промените“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Този алианс остана на второ място на изборите в България и заяви, че няма да подкрепи нито един кандидат на ГЕРБ за министър-председател.

Въпреки това международният авторитет, който Габриел си е изградила

като еврокомисар, би могъл да убеди по-малко ангажираните противници на партията на Борисов да се обединят зад нейната кандидатура.

„Тя има желание наистина да се включи в тези промени, за които се говори“, каза Николай Денков от ПП. „Това, което се видя обаче, беше, че хората около нея непрекъснато се опитват да ѝ говорят на ухо“.

Позицията на Габриел в ЕНП се издига с брака ѝ през 2012 г. с Франсоа Габриел, бивш френски асистент на тогавашния председател на групата на ЕНП Жозеф Дол. Последният е бил шафер на сватбата, според съобщения в местните медии и според един човек, който е работил в тясно сътрудничество с нея, и е дългогодишен поддръжник на Борисов, като веднъж го нарече

„най-добрият държавен глава в Европа“.

Връзката с Дол е дала на Габриел достъп до големи фигури на ниво ЕС от различни партии – от германския ХДС/ХСС, френската „Републиканците“ и италианската „Форца Италия“. Тя все още заема длъжността заместник-председател на ЕНП.

„Тя беше добър колега, но понякога имах чувството, че получава позициите си от други места“, а именно от ЕНП, казва бивш европейски комисар, който е работил с нея. „Тя беше като партиен войник.“

Габриел беше член на ЕП от 2009 г.,

преди да бъде изтеглена в Европейската комисия през 2017 г. – номинирана от Борисов, тогава премиер – на мястото на Кристалина Георгиева, българския икономист, който напусна Комисията, за да оглави Световната банка. Габриел получи подкрепата на тогавашния председател на Комисията Жан-Клод Юнкер – също член на ЕНП с тежест в партията. Той изработи номинацията в телефонен разговор с Борисов малко преди тя да стане официална. Юнкер пренареди ресорите на своите комисари, като издигна германеца Гюнтер Йотингер на влиятелния пост в областта на бюджета и администрацията. А Габриел пое политиката в областта на цифровите технологии.

Нейната задача е да обнови цифровата икономика на Европа, която се бори да увеличи мащаба си,

за да се противопостави на американските големи технологични компании,

страдайки от липсата на инвестиции и регулаторни пречки. През първата си година тя се бореше да реализира план на стойност 415 млрд. евро за превръщането на ЕС в световен технологичен център. Известен успех дойде към края на мандата на Комисията „Юнкер“, тъй като през 2019 г. институциите на ЕС финализираха важно технологично законодателство като Директивата за авторското право. Същата година правителството на Борисов отново номинира Габриел за Комисията на председателя Урсула фон дер Лайен. Но

новият председател я измести от цифровото досие

и я насочи към по-малко видимия ресор „Иновации, научни изследвания, култура и образование“. Оттогава насам тя наблюдава „Хоризонт Европа“, фондът на ЕС за научни изследвания и иновации, който е на стойност 95,5 млрд. евро, наред с други неща.

В рамките на този нов ресор тя се опита да се представи като

„комисар по стартъпите“,

посещавайки технологични конференции като Slush. Наложи се да се конкурира с Тиери Бретон, високопоставения френски комисар, отговарящ за вътрешния пазар, включително цифровите въпроси.

Някои от политическите ѝ инициативи, като например разширяването на фонда за инвестиции в дълбоки технологии за стартиращи предприятия, наречен Европейски съвет за иновации (EIC), се оказаха блокирани от бюрокрацията на Комисията, за което критиците на Габриел я обвиняват, че няма политическа тежест, за да ги отблокира. Бивш член на нейния персонал заяви, че тя е правила микромениджмънт на процедурните въпроси и е оставяла твърде малко време за връзка с колегите си комисари.

„Тя трябва да знае всичко и не се доверява на никого. Иска да е копирана във всеки имейл“, каза бившият служител, който пожела анонимност, за да говори откровено за бившата си шефка.

Въпреки това, нейният стил се хареса на някои групи от технологичната индустрия в Брюксел.

„За разлика от някои, комисар Габриел не е от най-желаещите да бъдат винаги в светлината на прожекторите, но тя е политик, който слуша, винаги прави това, което казва, и е един от най-решителните хора, които познавам“, каза Сесилия Бонефелд-Дал, генерален директор на технологичното лоби DigitalEurope.

Решителността обаче често има и тъмна страна, а Габриел си е спечелила репутацията в Берлемон, че изтощава служителите си. Повече от половин дузина хора, които са работили за нея и в тясно сътрудничество с нея, интервюирани от Politico, представят Габриел като изключително взискателен шеф, който притиска служителите си до краен предел, а понякога и над него.

Един от служителите на Комисията, който редовно се занимава с нейния екип, я нарича

„кабинет с люлеещи се врати“,

като казва, че няколко души са напуснали работата си поради прегаряне и токсична работна среда.

„Нейният капацитет в работата е изключителен в сравнение с другите. И тя очаква от теб да работиш много усърдно и да посветиш цялото си време на работата си“, казва друг бивш член на нейния екип.

От началото на мандата ѝ през 2019 г. 19 души са напуснали кабинета на Габриел, а 18 са се присъединили, според говорител на Комисията. Това е приблизително броят на целия кабинет. Собственият кабинет на Габриел сега наброява 19 души, включително асистенти и шофьори.

Един от бившите асистенти, пожелал анонимност, за да говори свободно за опита си в работата за Габриел, заяви, че тя

редовно е искала от служителите да избягат,

за да ѝ купят кока-кола и цигари.

„В началото всичко изглеждаше хубаво, мислех, че ще си прекараме добре“, казва бивш служител, разказвайки за първите си седмици на работа. „Но после се превърна в кошмар“.

Друг добавя, че макар да е ясно, че „тя все още се учи на търпение“, би било добре да бъде „малко по-малко груба“. Всички бивши служители пожелаха анонимност, за да говорят откровено; някои от тях все още работят в институциите на ЕС.

В отговор говорител на Габриел заяви, че тя „отговаря за важен и сложен ресор. И тя има успешен опит в този и в предишния мандат на Комисията“.

Сега, когато през следващите дни ще се срещне с националните парламентарни групи, за да представи приоритетите си,

Габриел ще трябва да ги убеди,

че няма да бъде просто пионка на Борисов, чиято лична власт е огромна. Говорител на ГЕРБ заяви, че тя „има безупречен авторитет и биография както в София, така и в Брюксел“ и че утвърждаването ѝ за министър-председател „ще бъде възможно с помощта на диалог, авторитет и търпение“. Няма да ѝ помогнат и редица скандали в досието ѝ. Когато през 2009 г. се бореше за ролята на евродепутат,

тя заяви, че е получила докторска степен,

което по-късно разследващи журналисти доказаха като невярно. През 2017 г., в разгара на кандидатурата ѝ за еврокомисар, български репортери откриха, че тя наема от общината апартамент. В престижния софийски квартал „Лозенец“ само за 200 евро на месец – около една четвърт от пазарната цена.

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, миналата седмица описа Габриел като „амбициозна партийка, която

не знае нищо в дълбочина и няма гръбнак

да реализира нищо: марионетка на Борисов“.

Но Асен Генов, български политически анализатор, заяви, че Габриел вероятно ще използва европейските си контакти, за да прокарва интересите на България в чужбина. Възможно е тя да успее да разреши дългогодишни проблеми с други държави от ЕС, като например

да убеди Австрия и Нидерландия да отменят ветото

си върху присъединяването на България към Шенгенското пространство, каза Генов. Перспективата за такъв успех може да убеди колебаещите се депутати да я подкрепят при съставянето на правителство. Ева Майдел, високопоставен български евродепутат от партия ГЕРБ, изрази доверие в Габриел.

„Тя е гаранция, че правителството ще бъде ясно проевропейско“, каза Майдел, а назначаването ѝ за министър-председател ще бъде „възможност за пренасочване на страната обратно към пътя към Шенген и еврозоната“.

Но близките ѝ връзки с ЕС, и по-специално със западноевропейските страни, които все още имат влияние, представляват друго предизвикателство за Габриел:

да убеди хората, че всъщност е достатъчно българка.

Бивш служител на службата казва, че тя прекарва повече време в родината си „от всеки друг комисар“. Въпреки това, през по-голямата част от кариерата си тя официално се намира в Западна Европа и се бори с общественото мнение, че амбициозно е заменила българската си идентичност с френска. Тази динамика тя е осъзнала още преди повече от десетилетие. През 2009 г. тя завършва видеоклипа на кампанията си за евродепутат с думите „Никога няма да забравя, че съм българка“.

Още актуални анализи – четете тук