Какво обикновено, дебатът отново е за това колко бързо трябва да се интегрират държавите-членки на ЕС. И няма място, където разделението по този постоянен въпрос за бъдещето на Европа да е по-голямо, отколкото сред държавите-членки от Източна Европа, пише Лили Байер от Политико.
Вниманието е насочено върху това накъде новите лидери в Париж и в Берлин искат да водят ЕС и бъдещето му след Брекзит, но в това време държавите от бившия Източен блок обмислят предложенията за по-строги условия за интеграция в еврозоната, за „Европа на няколко скорости” и за разширена Шенгенска зона.
Техните позиции са в открит конфликт, което лишава региона от шанс да отстоява единен фронт срещу Брюксел и подновения френско-германски съюз. И все пак вероятно тези държави ще усложнят положението за ЕС.
България, Румъния и Хърватия активно настояват за по-голяма интеграция, включително Шенген, както и за евентуално членство в еврозоната.
Страните активно настояват и за евентуално членство в еврозоната. Полша и Унгария, от друга страна, вече са в Шенген, но не изгарят от желание да се присъединяват към единната валута. Те се опасяват, че по-голямата интеграция ще даде още повече правомощия на Брюксел.
Чехия се намира някъде по средата, като обществеността там е скептична, но лидерите се стараят да гарантират, че вратата ще остане отворена за бъдеща интеграция. Членката на еврозоната Словакия междувременно няма проблеми с това клуб от членовете да се бори за по-голяма интеграция, като не вижда нищо лошо във визията за Европа на много скорости, отстоявана главно от френския президент Еманюел Макрон.
България, Румъния и Хърватия са си поставили за цел да влязат в Шенген и еврозоната, като се опасяват, че възпирането им от страна на другите европейски членки са политически действия за забавянето на допълнителната им интеграция в съюза.
Въпреки че членството в еврозоната остава в по-далечното бъдеще, и трите държави са заявили ясно ангажимент в крайна сметка да се присъединят към нея. През месец юни българският финансов министър Владислав Горанов декларира намерението на страната да се присъедини към механизма на обменните курсове (ERM-2), „чакалнята на еврозоната”, докато през септември Хърватия си постави срок през 2020г. да се включи в този механизъм. Румъния обяви през август, че нейната амбиция е да приеме еврото през 2022г.
„Някои страни-членки отдавна се движат с различна скорост. Това, на което държим, е всички форми за разширено сътрудничество между страните-членки в различните области да имат включващ характер, и тези, които желаят, но още не са в състояние да се присъединят, да могат да получат помощ преди присъединяването”, коментират от българското външно министерство.
Тези държави бяха насърчени от речта на председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналия месец за състоянието на съюза, който настоя, че членките от Източна Европа няма да бъдат оставени в „бавната лента”.
„Ако искаме еврото да обединява, а не да разделя нашия континент, то трябва да е нещо повече от валутата на избрана група държави. Еврото е замислено като единна валута на целия Европейски съюз”, каза Юнкер.
България и Румъния би трябвало да се присъединят към Шенген още сега, допълни той, а Хърватия трябва да го стори, когато е готова.
Интеграцията в еврозоната е популярна в тези три държави: според изследване на „Евробарометър” от април тази година, мнозинството от анкетираните в Румъния (64%), Хърватия (52%) и България (50%) подкрепят приемането на еврото.
ЕС е популярен и като институция: в Румъния 57% от анкетираните в проучване от май 2017г. на „Евробарометър” споделят, че вярват в ЕС.
Предложенията на Макрон за задълбочаване на интеграцията на еврозоната предизвикаха страхове в тези държави, че амбициите им за допълнителна интеграция ще бъдат помрачени, както и че достъпът им до структурните фондове на ЕС ще е ограничен в бъдеще.
„Бюджет на еврозоната е логична стъпка в опита за подобряване на смесицата от политики между единната парична политика и националните фискални политики. Но по наше мнение този бюджет трябва да бъде ограничен до области и политики, които са специфични за еврозоната, без да се дублират местни политики, финансирани от бюджета на ЕС”, коментират от българското външно министерство.
Полша и Унгария, които са в открит сблъсък с Брюксел по въпроси като върховенството на закона и миграцията, официално се противопоставят на идеята за Европа на много скорости.
През септември полският президент Анджей Дуда предупреди, че ако се реализира, Европа на няколко скорости, това би довело до разпадане на Европейския съюз.
Същевременно Полша и Унгария нямат намерение да се присъединяват към еврозоната в близко бъдеще и възприемат някои идеи за по-голяма интеграция с видим скептицизъм.
„Еврозоната е идея за богати държави. Полша все още е сред седемте най-бедни държави в Европейския съюз, като БВП на глава от населението. Затова нямаме намерение да влизаме в еврозоната в обозримото бъдеще”, коментира Ришард Чарнецки, депутат в Европейския парламент от полската управляваща партия „Право и справедливост”.
Унгарските власти имат сходно мнение. Въпреки че мнозинството от унгарските гласоподаватели, за разлика от поляците, подкрепят членството в еврозоната, управляващата партия „Фидес” – която има силен контрол над централната банка – предпочита да запази контрола над паричната политика.
„Присъединяването към еврото е договорно задължение, така че безспорно Унгария ще се присъедини. Кога точно да стане това, е трудно да определим. Икономистите са на различни мнения по този въпрос”, коментира евродепутат от „Фидес”.
За правителството на унгарския премиер Виктор Орбан, ЕС е форум за сътрудничество само по някои отделни въпроси.
„Унгарското правителство е на мнение, че интеграцията може и трябва да се случи, когато и където е полезна. Но то не подкрепя интеграция заради самата интеграция. Също така, и Унгария не е единствената на това мнение, правителството е притеснено от новите изключения в ЕС”, казва Шьопфлин, като изтъква аспекти като отбрана и борба с тероризма.
Чешките гласоподаватели са крайно скептични по въпроса за интеграцията в ЕС. Според данни на „Евробарометър” от пролетта на 2017г., само 29% от чехите подкрепят въвеждането на еврото, а само 30 процента имат доверие в ЕС.
Въпреки ниското одобрение към еврозоната, правителството в Прага – за разлика от тези във Варшава и Будапеща – публично се бори за роля в оформянето на бъдещето на еврозоната.
„Еврозоната трябва да остане максимално отворена и дебатът за допълнителното ѝ задълбочаване трябва да се запази във формата на EС-27,” казва Алеш Хмелар, който е държавен секретар на Чехия по европейските въпроси.
„Трябва да се гарантира участието в дискусията на страни, които не са членки на еврозоната, и пълната прозрачност и отвореност на инициативите,” коментира още той и допълва, че Прага предлага отварянето на еврогрупата за страни, които не са членки на еврозоната, например под формата на даване на статут на наблюдатели на държави като Чехия.
Чешките политици признават, че въпреки надеждата им един ден да се присъединят към еврозоната, вътрешнополитическите съображения правят интеграцията доста далечна перспектива.
„Политиците предпочитат предимно да се възползват от изгодите от ЕС и да се дистанцират от непопулярните елементи,” казва Петр Йежек, чешки евродепутат от ANO 2011, движението зад Андрей Бабиш, основния претендент за премиер в националните избори на 20-21 октомври. Самият Йежек вярва, че Чехия трябва да се държи здраво за Запада и да влезе в еврозоната, но съпротивата на обществото срещу такава стъпка означава, че перспективите за това са „скромни.”
Бабиш поддържаше твърдо евроскептична кампания, като се противопоставяше на членството в еврозоната.
Но докато Полша, Унгария, Чехия, България, Румъния и Хърватия обмислят как да реагират на дебатите за бъдещето на ЕС, една от техните съседки изобщо не се притеснява от перспективата за Европа на много скорости.
Еврозоната „не може да остане в сегашното си състояние, и е очевидно, че ако искаме еврото да остане наша валута, трябва да задълбочим връзката си”, казва говорителят на словашкото външно министерство Петер Сушко. Словакия се присъедини към еврото през 2009 г.
„Защо да не пуснем да се движат по-бързо тези, които желаят? За Словакия решаващият принцип е, че всеки трябва да има правото да се движи по-бързо, без ограничения за броя или състава на участниците”, коментира Сушко.
