Политиците следва да бъдат по-сдържани в изказванията си, ако действително искат да спомогнат за стабилизирането на публичните финанси и за напредък към еврозоната. Това разясни Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
Той подчерта, че политиците са достигнали до момент на изтощение, но същевременно имат задължението да действат с хладен разум и да проявят доверие към експертите, които могат да предоставят ясни и конкретни аргументи относно състоянието на икономиката и как трябва да продължим напред.
Според Каримански, настоящият ни фокус е само върху една конкретна цел, без да имаме дългосрочен план за икономическата политика.
Любомир Каримански допълни, че е наложително да се следят динамичните геополитически процеси, които пряко влияят на икономическото развитие. Важно е също така да се намали системният риск, свързан с политическите рискове и стабилността на правителството. Последните пет години свидетелстват за тенденция на обсесивно внимание към бюджета, без да се формулира ясна визия за политическите цели на правителството, коментира Каримански. Според него, акцентът винаги е върху бюджета, а не върху дългосрочните цели на страната.
По въпроса за бюджета, Каримански напомни, че за постигане на ценова стабилност е важно фискалната и монетарната политика да бъдат в синхрон. Той добави, че впечатлението е, че фискалната политика в момента остава изоставаща или не достатъчно служебна към населението и бизнеса. Икономиката следва да бъде движена от хармонията между тези две политики, което е нещо, което трябва внимателно да осъзнаем, подчерта Каримански.
Когато системният и политическият риск са минимизирани, можем да разчитаме на синехрон между фискалната и монетарната политика. В момента, в който едната политика работи на пълен капацитет, каквато е паричната, следвайки действията на Европейската централна банка (ЕЦБ), е наложително и другата да функционира на оптимално ниво, отбеляза Каримански. В тази светлина той акцентира на значението на установените фискални принципи, които държавата трябва да спазва.
Не можем да имаме икономическа политика без установени фискални принципи и правила, добави Каримански. Един от основните принципи, които трябва да бъдат изложени, е ефективното управление на ресурсите в страната. Когато разполагаме с усилия за оптимално управление на ресурсите в бюджета, можем по-добре да формулираме политическите цели, каза той.
Относно възможността България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., Каримански изрази оптимизъм.
Според него има всички необходими предпоставки и всичко зависи от политическата воля и как финансовата и фискалната политика ще бъдат структурирани, уточни той.
Той изтъкна необходимостта да бъдат внимателно следени изказванията на ЕЦБ и добави, че отговорите на президента на банката Кристин Лагард подчертават, че всичко зависи от политическата стабилност. Ако институциите, свързани с Централната банка, са изпълнили своите задължения, е време политиците да направят своята част, каза Каримански.
Той добави, че банковата област е готова за присъединяване към еврозоната и финансовата система става стабилна, но фискалната политика трябва да бъде по-ясна, тъй като в момента е до известна степен неясна.
Каримански подчерта, че е важно бюджетът да не бъде повлиян от политическия контекст. Изключително важно е информацията да бъде представяна без политически намеси, затова предложи създаването на платформа, в която всички икономически и финансови директори на министерствата да работят заедно, координирани от ръководителя в Министерството на финансите.
Каримански отбеляза, че всеки от нас е длъжник по отношение на финансовата грамотност на българите, заявявайки, че много работа остава за вършене.
Той добави, че хората, които се противопоставят или подкрепят еврозоната, трябва да имат основателни аргументи и знания по темата, вместо просто да бъдат манипулирани от невежеството, както е в момента.
При въпрос за влияние върху спестяванията, Каримански коментира, че по-скоро инфлацията ще бъде основният фактор, влияещ на спестяванията на хората, отколкото самата еврозона.
Той подчерта, че еврозоната не трябва да бъде представяна като бездна, а икономическата стабилност и растеж, както и интегритетът между институциите е от съществено значение за контрол и избягване на спекулации.
Според него, при присъединяване към еврозоната, фиксираният курс на лева няма да бъде променен. Той изрази увереност, че институциите в България, включително БНБ, както и европейските регулатори, следят на сериозно задълженията си.
Накрая, Каримански констатира, че България в момента има по-сериозен проблем от присъединяването към еврозоната и това са макроикономическите дисбаланси. Той зададе въпрос дали всъщност знаем каква е следващата ни цел като нация.
Той добави, че е важен въпросът как можем да се повишим в конкурентоспособността, от която зависи справянето с макроикономическите несъответствия и инвестиране в икономиката. Според него, прилагането на капацитета на търговски разходи не е подходящо решение и би могло да възпрепятства растежа на страната.
