Тъй като евроизборите през следващата година се очертават като премерване на силите между проевропейските партии и евроскептиците, съревнованието между тях за вземане на връх е в разгара си.
За проевропейския лагер източник на вдъхновение може да дойде от двете успешни президентски кампании на Барак Обама, които на два пъти успяха да спечелят мнозинство за либералните и отворени към света политики.
През последната година френският президент Макрон се очерта като големият защитник на ЕС и по-нататъшната европейска интеграция. Но уроцита от кампаниите на Обама могат да се приложат при големи общоевропейски формирования като център-дясната Европейската народна партия /без онази нейна част, която взема пример от унгарския премиер Виктор Орбан/, лявоцентристките социалдемократи и либералния съюз ALDE.
Всички те срещат значимо предизвикателство в лицето на надигането на евроскептицизма в страните-членки. Откакто британците избраха да си идат от съюза през 2016, партиите с националистическо мислене реализираха исторически успехи в Германия, Австрия и Италия, като в последните две дори излъчиха правителства. Дори в традиционно прогресивната Швеция антиимигрантската „Шведски демократи“ в социологическите прогнози е рамо до рамо с традиционните партии.
Какво би сторил Обама? „Политико“ се консултира с участници в успешните му кандидатпрезидентски кампании, за да установи какаво от похватите на кампаниите може да се приложи към изборите за Европейски парламент.
1/ Да не се пада в капана на миграцията
Според Маршъл Ганц, лектор в „Харвард Кенеди скуул“ и един от организаторите на кампанията на Обама през 2008 година, това, че миграционният проблем е „гореща точка“ в европейската политика не означава, че проевропейците трябва да се фокусират върху него в агитацията си. Миграцията е отражение на нещо друго, смята той и обясни, че антиимигрантски настроените гласоподаватели, които всъщност рядко срещат имигранти, са въвлечени в проблема поради усещането си за несигурност и изоставеност. Следователно, казва Ганц, прогресивните партии не бива да смятат, че завой надясно е печелившата формула.
2/ Изслушвайте без предразсъдъци
За да се доберете до проблема между редовете, не започвайте с политическите предписания. Стартирайте в режим „изслушване“, съветва Лекс Поулсън, който управляваше операциите в Кънектикът на първата кампания на Обама и консултира центристката партия на Макрон „Ла репюблик ен марш“. Той подкани проевропейските политици да последват примера на кампанията „от врата на врата“ на Макрон, която събра от гражданите 80 000 отговора на различни въпроси по европейските теми. За онези, които не могат да организират такова предприятие, Поулсън предлага друга възможност – консултации с гражданите лично и онлайн. По думите му данните, събрани по този начин, могат по-късно да помогнат за формулирането на послания и политики, адресирани към най-дълбоките тревоги на гласоподавателите.
3/ Увличайте умерените гласоподаватели
„Лидери, които могат да вдъхновяват хората от умерената среда, имат големи възможности да си създават масивна подкрепа „тук и сега“ – казва Майкъл Слаби, главен технологичен отговорник в кампанията от 2008 година и главен отговорник за иновациите в кампанията от 2012 година. По негова оценка около 60% от избирателите се чувстват отдалечени от двата основни идеологически полюса. Те са „по-отворени за идеи и компормиси и по-малко закостенели в своето мислене“.
За обединяване на такива гласоподаватели трябва да се излъчи свежо и вдъхновяващо послание, надхвърлящо тяснопартийните разправии.
Ганц също предупреждава за нуждата от широко, общоевропейско послание. По негово мнение се чувства липса на обща визия за Европа и на това не се противостои с аргументи за бюджета.
4/ Вдигане на залога
Проблем: Активността в изборите за Европейския парламент по принцип е много по-ниска от тази при съревнованията на национално ниво. Затова представете вота през следващата година като екзистенциално важен за Европа.
Гилом Лиеже, доброволец от Франция в кампанията на Обама от 2008 година, смята, че партията на Макрон ще спечели убедително в неговата страна, ако успее да копира успеха на френския лидер в президентската му кампания. Според него когато нещата стават или изглеждат големи и важни, от това печелят проевропейските партии. През 2008 година изборната активност при кампанията на Обама беше невиждана от десетилетия и Обама взе 52,9 процента – най-високия резултат за демократ от времето на Линдън Джонсън през 1964 година.
Вдигането на активността е трудно нещо. През кампанията на Макрон тя бе 78 процента, а на последните евроизбори през 2014 година само 48 на сто от френските избиратели взеха участие.
5/ Смесване на високи и ниски технологии
За да изкарате гласоподавателите към урните, французинът съветва да се доверите на науката. Кампаниите трябва да базират бюджета си на емпиричните резултати от експерименти на случаен принцип, а не на вътрешно усещане.
Понякога науката показва, че старомодният тип кампании не могат да бъдат победени, особено ако отношението към изборите като цяло е, че на се важни. Според Лиеже най-добрият начин в този случай е да се чука от врата на врата. Той подчерта, че науката за водене на кампании не е магически куршум, но е дала мощни резултати както в двете кампании на Обама, така и при тази на Макрон.
Все пак не е лесно успешните американски тактики да бъдат трансферирани в Европа, предупреди Слаби. По думите му много от използваните стратегии са свързани с концепцията за индивидуалния контакт с гласоподавателя. Да се създават послания с индивидуална насоченост е нещо много по-трудно в Европа, отколкото в САЩ, поради по-строгите закони за личната неприкосновеност.
