Преди четири години централноевропейците бяха принудени да обещаят да увеличат възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, а сега като че отново са губещи, тъй като ЕС се опитва да направи тези стандарти още по-строги, пише „Политико“.
Битката е позната. Европейският парламент, притискан от по-зелените северноевропейски страни, иска значително да увеличи целите за 2030 г. за количеството енергия, която трябва да дойде от възобновяемите енергийни източници. Но по-бедните и често зависими от въглищата държави, много от които са в Централна Европа, смятат, че вече застрашават икономиките си, като се съгласят със съществуващите цели и не желаят да продължат.
Залозите са огромни, тъй като Комисията, Парламентът и държавите-членки се разминават тази година с пакета за чиста енергия на Комисията.
Но за държави като Полша, България и Румъния, които все още получават значителен дял от своята електроенергия от въглища, промяната на тези цели означава реални икономически разходи.
От една страна, има опасения, че ако ЕС не постигне целите си за чиста енергия от 2030 г., блокът няма да изпълни обещанията, които направи в Парижкото споразумение за климата, за да намали своите емисии на парникови газове с 40%. Всичко – от топенето на ледниците до умиращите коралови рифове и повишаващите се атмосферни концентрации на въглероден диоксид показва, че това не е езотерична загриженост.
„Това е труден въпрос, не заради реалности, а поради политически проблеми“, каза за „Политико“ шведският енергиен министър Ибрахим Байлан.
Зелени цели
През 2014 г. страните от ЕС постигнаха съгласие относно целите за чиста енергия до 2030 г., като целите за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност възлязоха на по 27%. Но е все по-ясно, че тези цели няма да направят достатъчно, за да предотвратят температурите да се покачват с повече от 2 градуса по Целзий – целта от Париж. Миналата година Съветът постигна съгласие леко да увеличи целта за енергийна ефективност до 30%, но остана с 27% за възобновяемите енергийни източници.
Парламентът е много по-амбициозен, настоявайки за 35% и по двете цели.
Аргументът, подкрепящ по-строгите цели, е, че драматичните понижения на разходите за вятърна и слънчева енергия са изместили уравнението в полза на възобновяемите енергийни източници. Това означава, че страните могат да постигнат своите цели много по-безболезнено, отколкото биха били през 2014 г. Неотдавнашен анализ на Европейската комисия установи, че ЕС няма да понася допълнителни разходи, ако избере да увеличи своята цел за възобновяеми източници от 27 на 30%.
„Реалността е, че възобновяемите енергийни източници продължават да намаляват разходите си – каза Байлан – Ние сме напълно убедени, че /по-високата цел за възобновяемите източници на енергия/ е не само полезна за околната среда и климата, но и за икономиката. Но има държави, които не са съгласни с това“.
Шведският министър заяви, че в страната му също имало силна съпротива през 80-те години, когато правителството започна да се отдръпва от петрола в отоплителния сектор.
„Но опитът показва, че сме създали повече работни места и икономиката е нараснала“, каза той, като твърди, че страните от Централна Европа ще имат подобни ползи, ако поемат по-амбициозна цел.
Швеция, Португалия и Люксембург подкрепят цел от 35% за възобновяема енергия, докато Франция, Германия и Австрия биха могли да постигнат съгласие по 30%.
Все още има съпротива от страна на държавите от Централна и Югоизточна Европа, които искат да се придържат към сегашното договорено ниво от 27%. Освен Полша и Румъния „клубът на 27-те процента“ включва страни като Хърватия, Словакия, Чехия и Словения, както и Финландия. Обаче някои в региона започват да променят позицията си. Литва сега подкрепя цел от 30% за възобновяема енергия, въпреки че преди това тя подкрепи 27%.
От българското председателство на Съвета ще зависи да се опита да подреди нещата преди края на мандата си през юни. Но има и значителна промяна в това, какво ще означава крайният процент: За разлика от зелената цел за 2020 г., целта за 2030 г. за възобновяемата енергия ще бъде задължителна само на ниво ЕС и няма да включва обвързващи национални цели. Това означава, че ЕС трябва да гарантира, че колективно ще изпълни своите амбиции.
Заместник-министърът на енергетиката на Полша Михал Куртика заяви, че преди да се ангажира с по-високи показатели, блокът трябва да бъде сигурен, че може да се справи.
„Трябва да помислим, когато оценяваме нашата цел … за способността на ЕС да изпълнява – каза Куртика пред „Политико“ – Легитимността на ЕС може да бъде застрашена“.
Разделянето между страните ще стане все по-видимо през следващите няколко седмици, тъй като Съветът и Европейският парламент се опитват да приключат три ключови документа от пакета за чиста енергия.
„Ще бъдем много ангажирани – това е моментът, който е от решаващо значение за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност“, каза Куртика.
Резултатите от тези разговори ще подкрепят и посланието на блока за чиста енергия на конференцията COP24 за климата през декември в Катовице, Полша.
Това създава известна трудност за Полша, която категорично се противопоставя на по-високите цели за чиста енергия в усилията си да защити мощната си въгледобивна промишленост, тъй като ще трябва да играе ролята на безпристрастен домакин в Катовице.
„Трябва да балансираме конкурентоспособността си от една страна, с нашите ангажименти за COP – каза Куртика – Страните, които ще дойдат в Катовице, ще гледат на ЕС не само в светлината на нашата програма за 2030 г., но и по отношение на намаляването на емисиите ни през 2017 и 2018 г.“
Среща по средата
Говорейки след края на неформалния енергиен съвет в София, комисарят по енергетиката и климата Мигел Ариас Канете заяви, че „има чувство за движение към по-високи стойности от 27“, но че „ще е трудно“ да сключи сделка.
От българското председателство на Съвета ще зависи да се опита да договори тези цели преди края на мандата си през юни. България трябва да бъде неутрален преговарящ от името на своите колеги от ЕС, но също така е в трудна ситуация, тъй като получава 40% от енергията си от въглища и около 35% от ядрена енергетика.
България подготви интензивен набор от преговори през следващия месец.
Председателството ще се бори и с дискусиите за енергийната ефективност. Съветът гласува в полза на цел от 30% за енергийна ефективност до 2030 г., без да уточнява дали тя следва да бъде задължителна на равнище ЕС или не. Парламентът иска задължителна минимална цел от 35%.
„Очевидно ще постигнем компромис – каза Байлан – Няма да е такъв, какъвто бихме искали, но се надяваме, че ще завършим с по-амбициозни цели, отколкото днес.“
Тези видове вътрешни вътрешни битки в ЕС често завършват с компромис, който оставя всички в някаква степен недоволни.
