Финансовите експерти за Брекзит са на ръба на разочарованието. ЕС и Великобритания са толкова взаимно зависими, че истински развод на практика е невъзможен. Забравете за „връщането на контрола”.
Най-възможно изгежда Обединеното кралство да сключи сделка за близко сътрудничество по модела на държавите, които не са част от ЕС, но все пак искат да си взаимодействат с него отблизо.
Това са добри новини. Едновременно за Великобритания, която отчаяно се нуждае да избегне Брекзит без сделка, и за ЕС. Ако има едно положително нещо, което произлезе от безпорядъка около Брекзит, то е че така излезе на преден план очевидният факт: Трябва да има начин една страна да е свързана с Европа и да бъде част от европейските институции без да е член на ЕС.
Защо? Това би позволило на сърцевината на ЕС – на неговите първоначални членове и на всеки, който иска по-тясно сътрудничество – да се движи към по-интегрирана федерална Европа. Това би било ключово за гарантирането на сигурността и просперитета на европейските граждани там, където суверенните правителства не могат да го направят.
В сърцето на преговорите за Брекзит стои въпросът как трябва да изглежда споразумението между ЕС и Великобритания. Има различни модели. Очевидният – европейската икономическа зона – беше автоматично отхвърлен и от двете страни.
Британското правителство, подкрепено от ръководството на Лейбъристката партия, настоява, че ако се продължи членството на страната в единния пазар на ЕС и в митническия съюз, това би противоречало на резултата от референдума.
ЕС от друга страна отказва да позволи на Обединеното кралство да се възползва от единния пазар без да се съобразява с четирите правила за свобода на движението.
В продължение на месеци станахме свидетели на спорове за това дали едно просто споразумение за свободна търговия – по модела на договора между Канада и ЕС – би било подходящо за Великобритания. Очевидно отговорът беше не.
При отстъплението на правителството през юли, кабинетът на Тереза Мей все пак реши да лансира някои регулации при търговията с ЕС.
Мей се надяваше, че това би могло да гарантира съществен достъп на Великобритания до пазара на ЕС, продължаващо сътрудничество в много европейски политики и силно сътрудничество в сферата на сигурността.
Но този план не беше приет добре и доведе до няколко оставки на високопоставени политици.
Все още има много какво да се преговаря. Въпросът е как да се артикулира бъдещата връзка в политическа декларация, която ще върви в комплект със споразумението за напускане.
ЕС създаде нов тип споразумение специално за Украйна през 2014 г., което по-късно беше използвано и за Грузия и за Молдова.
Тези модерни сделки предоставят полезна основа за бъдещите връзки на Обединеното кралство с Блока. Преговорите за това обаче ще започнат едва след като страната излезе от Общността през 2019 г.
ЕК е експерт по техническите въпроси в тази сфера. Но Европа е много по-зле подготвена на политическо ниво.
Общността ще трябва да използва срещата в Залцбург през септември – на която ще се обсъждат трансатлантическите въпроси и въпросите на миграцията – за да изясни позициите си за бъдещите си отношения с Великобритания.
Ако ЕС не е готов да подкрепи ясните предложения на Великобритания и да продължи близкото си сътрудничество с нея, Блокът ще се сблъска с един свиреп, обиден и националистичен съсед, който ще пречи в продължение на много години.
И двете страни ще трябва да правят компромиси. Великобритания ще трябва да приеме, че не може да бъде равна на страните от ЕС по отношение на регулациите и търговията ако не е готова да направи компромис с правилата за движение на хора и товари и по този начин да покаже уважение към ЕС.
ЕС от друга страна ще трябва да пригоди европейските институции, които да могат да се произнасят по въпроси, които ще възникват в бъдеще от сключеното споразумение. В замяна Обединеното кралство ще трябва да изостави убежденията си относно авторитета на Съда на ЕС.
Най-важното в случая е, че споразумението ще работи само ако е динамично – то трябва да оставя възможност бъдещите връзки да могат да се развиват по конструктивен начин и да бъдат отворени към променящите се обстоятелства – международни и вътрешни.
Всичко това изглежда добре в краткосрочен план, но оставя Великобритания, която е близък съюзник на ЕС и споделя много от неговите ценности и интереси, ненужно далечна от своите партньори в съседство.
Разбира се ЕС е оставил вратата отворена за Великобритания да се върне като пълноправен член. Но би било мъдро да се отиде една крачка по-напред и да се създаде алтернативен начин една страна да е част от ЕС.
На ЕС му предстои да преразгледа договорите си. Той трябва да използва случая, за да създаде нов тип „сътрудническо членство”, което би довело след себе си уважение към ценностите му, но не към всичките му политически изисквания.
Сътрудническа страна-членка би могла да изпълнява само първите два Копенхагенски критерия – стабилни демократични институции и функционираща пазарна икономика. Но да не изпълнява третия, който изисква придържане към политическия, икономическия и монетарния съюз например.
Дълбоко и обширно споразумение за свободна търговия би било предпоставка за всички асоциирани членове, но други аспекти от взаимоотншенията – включително митническите споразумения – биха могли да варират в зависимост от отделните случаи.
Това би позволило на държавите да желаят по-силна и по-федерална Европа, без задължително да се отдалечават от най-близките си съюзници. Това би позволило и на другите – като Великобритания, Норвегия, Исландия и Швейцария – да подобрят връзката си с Блока в бъдеще по начин, който би допринесъл, а не накърнил европейското единство.
