Европа не беше подготвена за екстремните горещини, които преживя през юли. Това е очевидно от броя на смъртните случаи, вследствие на горещата вълна досега. За Испания и Португалия се знае, че са починали повече от 2000 души. Броят им се очаква да нарасне, когато бъдат публикувани данните във Франция, Обединеното кралство, Белгия, Холандия и голяма част от Централна и Източна Европа, където горещината продължава и този уикенд.
Неподготвеността на Европа излезе наяве, когато огромни пожари се разпространиха във Франция, Испания, Гърция и Португалия миналата седмица и вместо да използва допълнителни противопожарни самолети, Европейският съюз тепърва преговаряше за закупуването им.
Горещата вълна оказа въздействие и върху икономиката. Енергийната, транспортната и технологичната инфраструктури, се бориха да функционират при температури, надхвърлящи границата от 40 градуса по Целзий.
Тъй като температурите счупиха рекордите за всички времена в целия континент, включително в Обединеното кралство, учените по климата предупредиха, че това не е странен инцидент. Очаква се такива екстремни горещини да има все по-често поради изменението на климата.
Предпазните мерки, които правителствата предприемат или не предприемат при екстремни горещини са изключитрлно важни, защото, могат да определят колко хора могат да пострадат и какви смущения може да има в обществото и икономиката заради високите температури.
На най-високо ниво правителствата на Европа не успяха да планират адекватно мерки за справяне с една по-гореща планета. Всички страни от ЕС са разработили национални планове за това как ще се справят с изменението на климата, но те често са оскъдни и нефинансирани.
Съгласно законодателството на ЕС всяка страна членка трябва да докладва колко харчи за така наречената „адаптация към климата“ — общо и по сектори. Анализът на POLITICO на техните отчети показва, че 20 от 27 държави предоставят ограничени или никакви подробности за своите разходни планове.
Отговор при бедствие
Топлината е най-смъртоносното природно бедствие в Европа. През последните четири десетилетия между 76 000 и 128 000 души са починали от горещи вълни, показват данни на EEA, споделени с POLITICO.
Но най-големият брой смъртни случаи, свързани с горещината през последните десетилетия, не е регистриран в традиционно горещите Испания или Италия, а в Германия, което подчертава ролята, която играят местните политики и нивата на подготовка.
Според Световната здравна организация по-малко от половината от 27-те държави в ЕС имат планове за действие и управление на въздействието върху здравето по време на екстремните горещини. А от тези, които имат, повече от половината не са достатъчно финансирани.
Някои страни започнаха да предприемат действия след смъртоносната гореща вълна през 2003 г. Франция прие така наречения план за по-добро предупреждение и защита на жителите – много от общински власти регистрираха своите най-уязвими граждани, за да могат да се свържат и да помагат със здравни съвети, когато наближи гореща вълна. Подобни политики значително са намалили смъртността, но нивата на готовност варират значително.
Пет години след като германското министерство на околната среда призова местните власти да изготвят планове за действие, заради топлината, проучване на 300 германски областни власти от вестник Die Zeit установява, че 80% не разполагат с никакъв протокол.
Страната също така не е подготвена да се справи и с горските пожари, който поглъщат огромни участъци земя. Само в провинция Северен Рейн-Вестфалия за четири дни избухнаха 11 пожара, а пожарникарите освен с огъня, се борят и със заплетена бюрократична мрежа. Пожарните бригади трябва да поискат хеликоптери за гасене на пожари от местния команден център, който трябва да ги поиска от регионалното правителство, което трябва да ги поиска от федералното вътрешно министерство, което след това проверява дали регионалните или федералните полицейски или армейски пилоти са на разположение за летене. В най-добрия случай този процес отнема няколко часа.
За сравнение в Гърция, властите тази седмица разположиха 15 самолета за борба с пламъците в района на Атина в рамките на 26 минути след забелязването на пожара, съобщи вестник „Катимерини“.
Икономически удар
Стимулът за адаптиране към по-горещите температури е икономически. В много части на Европа горещата вълна доведе до повреда на критични инфраструктури.
Летище Лутън в Лондон трябваше да спре полетите си, след като жегата повреди пистата. Голяма част от железопътната система на Обединеното кралство беше затворена.
В Холандия Амстердам прибягна до пръскане с вода по мостовете, за да ги поддържа функционални, докато в Италия магистралата и железопътните линии, свързващи Триест с останалата част от страната, трябваше да бъдат затворени, тъй като горски пожари обхванаха района.
Във Франция и Белгия атомните електроцентрали спряха или намалиха работата си, тъй като охлаждащата вода стана твърде топла.
Дори киберпространството не е имунизирано от топлината. Както Google, така и облачното подразделение на Oracle претърпяха „повреди“ на охладителните модули в Обединеното кралство тази седмица, като Oracle посочи като причина „неподходящите за сезона високи температури“.
Центровете за данни в Европа, които захранват всякакви ежедневни дейности в мрежата, трудно се поддържат хладни. Това е една от причините те да са разположени в северен климат и най-вече до водоизточници, които могат да се използват за охлаждане на сървърите.
Тъй като изгарящата жега започва да достига до тези райони, особено ако е придружена от суша, операторите на центрове за данни ще трябва да се уверят, че техните водни охлаждащи модули са адаптирани към все по-горещо бъдеще, като същевременно са изправени пред факта, че водата намалява и става все по-оскъдна стока.
Адаптирането на инфраструктурата и градовете, за да станат устойчиви на топлина, също ще дойде с висока цена.
Повечето домове в Северна Европа са построени да задържат, а не да изхвърлят топлината и обикновено нямат климатични инсталации, което означава, че за да станат по-устойчиви на топлина, ще са необходими масови ремонти. Испанските домове са климатизирани около четири пъти повече от френските.
Градовете също са планирани, без да се обръща особено внимание на това как топлината може да бъде уловена, когато живакът се изкачи до екстремни нива, създавайки така наречения ефект на „топлинния остров“. По-горещо бъдеще ще означава засаждане на повече дървета, адаптиране на строителните норми и инвестиране в материали, които могат да се справят с горещи и студени температури.
Промяна на мисленето
Последната граница на подготовка е в съзнанието на европейците. Въпреки че метеорологичните агенции издават все по-неистови предупреждения за риска за живота, породен от рекордната жега, много хора виждат в това шанс да се отправят към своите барбекюта и слънцезащитен лосион, готови за летни забавления, без да обръщат внимание на опасността.
Медиите в Обединеното кралство осмиваха предупрежденията за това, че предизвикват безпокойство относно възрастните хора, младите и болните, които са изложени на много по-голям риск в горещите дни.
В Германия дори домове за възрастни хора и детски градини, често не третират високите температури като заплаха.
Тази седмица в Бавария, където нито една местна администрация не е изготвила план за действие за топлината, при 36°C училищата все още провеждат спортни състезания и след това се изненадват, когато децата колабират.
За съжаление европейците все още нямат този социален рефлекс, да разпознаят опасността от високите температури.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук
